_TX_60.png){kind=logo}
Замисляли ли сте се защо на цар Давид, който е имал такова сърце за Господа, е било забранено да построи Божия храм?
Бог казва на израилския цар: „Много кръв си пролял, и големи войни си водил; ти няма да построиш дом за името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред Мен” (1 Летописи 22:8).
Все пак Бог е Този, Който е помогнал на Давид да убие Голиат и да печели победа след победа над враговете на Израил. Така че защо, ако Бог е овластил и благословил този цар за успех във войните, го е възпрял да построи храма?
Отговорът се намира в разбирането на проблема за греха, Божието решение за него, целта на символичната жертвена система (храмовите служби) и ограниченията на физическата сила.
Сила и мощ спрямо Божието царство
Грехът е състояние на естеството ни. Това е състояние на сърцето и ума, което не е в хармония с Бога и с Неговото царство на любовта. Грехът се корени в лъжи, които, когато се вярват, разрушават любовта и доверието и водят до страх и егоизъм. Заради Адам цялото човечество е било заразено с това смъртоносно греховно състояние – и цялото човечество се нуждае от изцеление от него.
Божието царство е царството на истината, на любовта и свободата. Планът на Бог за спасение не включва използването на сила и насилие, за да унищожи греха или враговете Си.
Бог може да заличи Сатана и всичките му ангели по-лесно, отколкото ние да позволим камъче да падне от ръката ни на земята. Но използването на сила за унищожението на врагове не би постигнало Божията цел, защото силата не може да спаси грешниците. За да ги спаси, Бог трябва да унищожи лъжите, да изкорени страха и да премахне егоизма от сърцата и умовете. Заплахите, физическата сила и други принудителни средства не могат да внушат любов, нито да спечелят приятелство, да премахнат страха, да възстановят доверието или да създадат лоялност. С други думи, Бог никога не може да спечели войната за нашите сърца и умове, като използва физическа сила.
Физическото могъщество не е способно да очиства сърцата и умовете и е ограничено в това, което може да направи правилно. Физическата сила може да бъде използвана справедливо само за ограничаване на злото:
- Родител може да използва физическа сила, за да възпре детето си да изтича на улицата, но не може да използва сила, за да го принуди да го обича.
- Психиатър може да използва физическа сила, за да опази психотичния пациент от навреждане на себе си, но не може да използва сила да го принуди да му се довери.
- Властите могат да използват физическа сила, за да ограничат престъпниците и крадците, но не могат да използва сила, за да ги принудят да бъдат честни хора.
- Една нация може да използва физическа сила, за да ограничи нахлуваща на територията й вражеска армия, но не може да използва сила, за да принуди враговете си да станат нейни приятели.
Божието решение за греха е:
- Изцелява сърцата и умовете ни (Псалми 51:10).
- “Обрязва“ сърцата ни чрез Духа (Римляни 2:29).
- Записва Своя закон в нашите сърца и умове (Евреи 8:10).
- Дава ни нов живот на любов (Йоан 3:3).
- Възпроизвежда у нас ума на Христос (1 Коринтяни 2:16).
- Изважда от нас сърцето от камък и влага нежно сърце (Eзекиил 36:26).
- Превръща Своите врагове в приятели (Римляни 5:10; 2 Коринтяни 5:18).
Силата и мощта не могат да постигнат Божията цел – да изцели сърцата и умовете ни. Силата и мощта не могат да внушат доверие, да спечелят любов, да вдъхнат лоялност и да създадат приятели. Ето защо Библията учи, че Божият план е „не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез [Неговия] Дух“ (Захария 4:6). А Неговият Дух е Духът на истината и любовта – истината, представена с любов и оставящи ни свободни. Защо? Защото любовта, доверието, приятелството и истинската трансформация на сърцето и ума изискват нашето съгласие, нашия избор, нашето сътрудничество. Ако Бог използваше Своята сила, за да наложи промяна в умовете и сърцата ни без нашето сътрудничество, нашата индивидуалност би се изтрила; щяхме да бъдем пренаписани и вече несъществуващи. Единственият начин Бог да ни изцели, запазвайки уникалната ни идентичност, е всеки от нас да бъде спечелен да се довери на Бога и да избере да участва с Него в своето изцеление. Ето защо Библията казва, че всеки човек трябва да бъде напълно убеден в собствения си ум (Римляни 14:5).
Светилищната система
Старозаветната храмова служба е проектирана от Бог, за да разкрие Неговия план за изцеление на човечеството от греха. В старозаветните времена Сатана е вдъхновявал различни народи да нападат Израел в опит да унищожи хората, чрез които ще дойде Месия – онези, на които са поверени Божиите истини. Давид може да бъде използван от Бог да употреби физическа сила, за да ограничи тези разрушителни сили, но такива методи не могат да бъдат използвани за изцеление на сърцата и умовете. Следователно Давид не е можел да построи храма, тъй като по този начин би представил погрешно реалността, давайки вид, че силата и мощта са законни начини за спасение от греха.
Не, храмът е трябвало да бъде построен от човек, който използва принципите на Божието царство и който вярно ще разкрие Исус – Онзи, Който изгражда истинския Божи храм (Захария 6:12, 13).
Да, Исус е строителят на истинския храм на Бог, на който старозаветният храм е бил само символ, нагледен урок. За да бъде верен на Божията реалност, храмът, който представя сърцата и умовете на хората, възстановени в правдата, не би могъл да бъде изграден със сила, принуда, насилие и убийство на врагове – може да бъде изграден само от истината и любовта, оставяйки хората свободни да избират – тоест чрез методите на мира .
Затова, след като Бог казва на Давид, че не може да построи храма, защото е човек, използвал насилие, му обещава още и следното:
Ето, ще ти се роди син, който ще бъде спокоен човек, защото ще го успокоя от всички неприятели около него; понеже Соломон ще му бъде името; и в неговите дни ще дам мир и тишина на Израил; той ще построи дом за името Ми; и той ще Ми бъде син, и Аз ще му бъда Отец, и ще утвърдя престола на царството му над Израил до века. (1 Летописи 22:9,10).
Соломон, човек на мира, би могъл да построи храма, защото само чрез истината, любовта и свободата Бог може да лекува сърцата и умовете. Сила, мощ, насилие, заплахи и други форми на принуда никога не могат да направят това.
Добре е църквата да помни този урок и днес! Силата и мощта може да възпират враговете на Бога, но никога не могат да превърнат враговете в приятели.
