„Във въведението към проповедта имах доста ясна представа за това, което пасторът щеше да ни каже днес. Чувствах, че той представя информацията много ефективно и задълбочено, но въпреки това остави ума ми неспокоен.

Пасторът изглеждаше не точно атакуващ, но силно оспорваше идеята за един любящ Бог, какъвто бях познал миналата година по време на собствените си изследвания. Боря се с много от текстовете, които пасторът използваше. Те са в Библията, затова вярвам, че са истинни. Но определено представят Бога като такъв, Който ще излее Своя гняв върху грешниците и в яростта си ще ги унищожи. Всъщност, за да бъда честен, съм смутен от целия пасаж на Йеремия, 25 глава. Стих 33 наистина ме притеснява, когато се отнася за „убитите от Бога”. В какъв контекст трябва да четем Йеремия, 25 глава? Какъв ще бъде „ножът“, който Бог ще им изпрати? (ст.16, 27, 29, 31).

Другите смущаващи пасажи, които пасторът представи, бяха следните:

„Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие кървите си и не ще покрие вече убитите си” (Исая 26:21).

„… огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в огненото жупелно езеро, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове” (Откровение 20: 9-10).

Не знам… Чувствам се объркан, Тим. Знам и твърдо вярвам във възгледа за любящ Бог, Който избира любовта над силата, защото това е Неговият характер – Любов. И все пак знам, че Той е използвал могъществото и силата Си в целия Стар Завет, поради конкретни ситуации.”

Когато изучаваме Библията, трябва да изследваме не само какво казва тя, но и какво означава казаното. В Библията доказателствата могат да бъдат разделени на два основни вида: 1. твърдения и претенции, като например „Бог е любов“; и 2. действия – какво всъщност се е случило, истории – например животът на Исус, който разкрива Божията любов в действие. Това, което дава сила и смисъл на изявлението „Бог е любов”, са доказателствата за Неговите действия в отношенията Му с човека, чиято  кулминация е животът на Христос. Този общ принцип трябва да се използва, когато се формират убеждения, основани на текстове тип „претенции“.

В днешната проповед действително се цитираха много текстове, някои от книгата „Откровение“, за огън, включително огън, излизащ от Бога и поглъщащ нечестивите. Но изглежда, че това са текстове тип „претенции“, а не текстове доказателства, тъй като те не са извод от разглеждане на историята, а твърдение за нещо, което ще се случи в бъдеще. Аз твърдо вярвам, че са боговдъхновени. Вярвам, че това са неща, които ще се случат, но също така вярвам, че не можем да разберем какво означават тези твърдения, без да разгледаме доказателствата или доказващите ги действия, за да сме сигурни, че двете са в хармония.

Понякога се предполага, че огънят, който идва от Бога, е изгарящ – огън, който се „причинява“ на нечестивите. Макар да е вярно, че можем да представим примери от цялата Библия как Бог изпраща мнозина в гроба (Потопът, Содом, Корей, първородните на Египет, 185 000 асирийци, войниците изпратени да арестуват Илия, Оза и т.н.), вички тези хора ще излязат от гроба по време на едно от двете възкресения. С други думи, нито един от тези примери не е пример за „втората смърт”, а само за „първата”. Ето защо те нямат нищо общо с това, което се случва на нечестивите в края или как Бог ще се отнасe към тях тогава, което всъщност е критичният въпрос.

За въпроси относно „огъня“, който унищожава нечестивите, моля, кликнете върху статията „Въпросът за наказанието – част III“. „Божия гняв“ ще изследваме в бъдеща статия, а в настоящата ще се фокусираме върху отговора на въпроса относно Божия нож/меч, който убива нечестивите.

И така, разгледайте следният стих:

„И видях звяра и земните царе, и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство. И звярът бе уловен и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им”(Откровение 19:19-21).

Забележете, че мечът излиза от устата на ездача. Ездачът е Христос. Мислите ли, че Той ще има голямо парче метал, стърчащо от устата Му, когато се върне? Не, но какво излиза от устата на човек? Думи. А какви думи винаги говори Христос? Истинни! Затова мечът е символ на истината. „Защото Божието слово е живо, дейно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни; пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12).

Нечестивите са унищожени, „защото не приеха да обичат истината, за да се спасят“ (2 Солунци 2:10). С други думи, нечестивите са укрепили умовете си в лъжи, закоравили са своите характери в неистини, утвърдили са себе си в измама и Божият меч е истината, която посича техните лъжи направо в тяхното вътрешно аз.

Когато хората съгрешават, те са убедени в греха, чувстват вина. И това е дело на Светия Дух. Никой не обича чувството за вина и всички искаме то да си отиде. Има само два начина за разрешаване на този проблем: Божия път – покаяние, възстановяване и помирение; и пътят на Сатана – лъжа, отричане, изкривяване, отклоняване. След като съгрешава, Адам казва: „Не бях аз. Беше жената, която Ти ми даде. Ако тя не ми беше донесла плода, никога нямаше да я ям. Не обвинявай мен, а нея!“.

Това е утвърденото състояние на всички, които не са отворили сърцата и умовете си за Духа на истината. Какво ли ще бъде за онези, които са живели в тъмнината на лъжите, да се изправят лице в лице с безкрайната Истина, с Истината, която не може да бъде отречена, която не може да бъде избегната, която пронизва душите им? Умът им не може да го понесе и те умират. Имаме ли пример в Писанието, където някой е живял в лъжа, бил е изправен пред истината и е бил убит от меча на истината?

„А някой си човек на име Анания с жена си Сапфира продаде имот и задържа нещо от цената със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти – да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна…“ (Деяния 5:1-5).

Виждаме, че мечът е истината, която унищожава лъжи, а огънят е пламъкът на любовта, който унищожава егоизма. Нечестивите ще бъдат убити от истината и любовта, защото са се вкопчили в лъжи и егоизъм. С други думи, тяхното собствено състояние ще ги доведе до смърт, когато Бог просто се яви като Себе Си – като Източника на цялата истина и любов.