Бог е любов и Бог те обича!

Той е безкрайният Източник на целия живот, с неограничена сила! Той копнее да ви осигури всички ресурси на небето, за да ви помогне да живеете, побеждавайки греха. Силата на Бог е безвъзмездна и достъпна за всеки един от нас.

Но много хора се борят, защото не разбират разликата между Божията сила и силата на този грешен свят. Сатана ни изкушава да заменим силата на Бога със силата на злия. Ние обаче можем да получим и да владеем Божията сила само когато се откажем от плътския вид сили.

Докато разглеждаме различните видове сила, трябва да вземем предвид какво трябва да постигат силите, които владеем. Например, използваме силата на пламъка, за да загряваме храната си, но не бихме използвали същата сила за лечение на изгорено.

Какво значи да владеете силата на Бог и какво е предназначено да постигнете? Каква е Божията крайна цел в плана за спасението? Изкореняването на греха. Но откъде? От сърцата и умовете на хората. Това ли е всичкото, което Бог иска да постигне – просто да премахне греха? Не! Той би могъл да направи това, като унищожи целия живот. Бог се стреми не само да премахне греха, но да спаси и да изцели грешниците. Иска да възстанови в сърцето, ума, душата на хората Своя образ, закон, методи, принципи, за да ни върне в съвършеното единство със Себе Си, та да можем да живеем отново в Неговото присъствие.

Това означава, че Божията сила трябва да е способна да превърне хората, които воюват срещу Него, които не Му се доверяват, които не Го харесват, в хора, които Го обичат и Му се доверяват, които живеят в хармония с Неговия план за живота – като същевременно запазват уникалната си индивидуалност. И така, докато мислим за използването на различните видове сила, трябва да си зададем въпроса: Владеенето на тази сила лекува ли сърцата и умовете, премахва ли страха и егоизма, води ли към любов и към Христоподобен характер, или увеличава страха, егоизма и води до готовност да бъдат жертвани другите за наша изгода?

Бог иска нашата любов, доверие, лоялност и преданост. Докато разглеждаме различните видове сила, трябва да попитаме: дали тази сила може да доведе до възстановяване на любовта и доверието ни в Бога?

Принуждаваща сила

Принуждаващата сила означава да се използва насилие и власт, да се заплашва или наказва с цел да се окаже натиск върху някого, който иначе не желае да се съобрази с вашата воля. Може ли Бог да получи това, което иска от Своите деца, като упражнява този тип сила? Освен това надеждно ли е използването й при набирането на последователи за някаква кауза?

Дали използването на такава сила за привличане на последователи в действителност ще доведе при вас хора с надеждни, стабилни и непоклатими убеждения? Може ли човек да получи лоялност чрез заплахи? С други думи, ако принуждавате хората да ви следват, ще останат ли верни и лоялни при всяка опозиция? Какво би могло да надмогне принуждаващата сила и да събори подобни последователи, да ги накара да рухнат, да се предадат, да ви предадат?

• По-голяма заплаха?
• Определен стимул, за който са копнели?
• Да повярват в лъжа?
• Истинска любов към някого или към нещо друго?
• Надеждата за свобода?

Използването на принуждаваща сила е нарушение на Божия закон за свободата. Нарушаването на свободата във взаимоотношенията и любовта винаги уврежда, насажда се желание за бунт и индивидуалността на доминирания бавно ерозира. Този тип сила не възстановява Божия образ у хората, а го унищожава. Това е силата на наложеното право; правила от страна на управляващ орган, които изискват външно прилагане. Това е силата на всички човешки правителства.

Наложеното право винаги води до използване на принуда. Божието управление не действа принудително, защото това, което Бог иска, никога не може да бъде постигнато по този начин. Бог иска нашата любов и доверие – но човек не може да постигне любов и доверие чрез заплаха и принуда. Библията гласи: „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ“ (Захария 4:6).

Първият тип сила е принуждаващата, която води началото си от управлението на Сатана и е основният метод на действие от страна на земните правителства. Такова поведение е сатанинско! Ето защо Исус казва: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36).

Подкупваща сила

Следващият тип сила е силата на подкупа, на парите, похвалите и ласкателството. Тази сила се използва и от правителствата на този свят – икономически стимули, данъчни облекчения и т.н. Ще успее ли обаче подкуп да постигне Божията цел, а именно да превърне враговете Му в приятели? Резултатът от този тип сила ще ви даде ли надеждни, стабилни, непоклатими последователи? Хората, които ви следват за това, което могат да получат, ще останат ли лоялни при всяка опозиция? Какво ще ги накара да ви предадат?

• Сериозна заплаха?
• По-добър подкуп?
• Лъжа?
• Истинска любов към някого или нещо друго?

Филмът „Кръстникът“ илюстрира как действат тези първи два вида сила: сделка, която не можете да откажете – или вземате плащането, или ще бъдете убити.

Въпреки че има награди, произтичащи от лоялността ви към Бога – свобода от вината и срама, както и мир, които приятелството с Бога носи, а също и обещание за вечен живот – такива награди не са плащания или подкупи, а естественият резултат от възстановената хармония с Него и с Неговия замисъл за живота. Точно както човек не може да избегне вредните резултати от нарушаването на законите на здравето, така не може да избегне и положителните резултати от живеенето в хармония с тези закони. А да си здрав, да имаш енергия, жизненост и сила е награда, а не подкуп.

Подмамваща сила

Друг вид сила е силата на лъжата и измамата. Силата на лъжата е по-ефективна и по-мощна от тази на принудата или подкупа. Съмишленици, които следват някого въз основа на лъжи – ако те наистина вярват в тези лъжи – няма да бъдат задушавани със заплахи, няма да бъдат купени чрез подкупи. Помислете за членове на култове, например, или за различни терористични групи. За съжаление, човешките правителства твърде често използват и тази сила.

Но докато лъжите са по-ефективни за спечелването на последователи, отколкото заплахите или стимулите, дали ще постигнат Божията цел – ще спечелят ли доверието и любовта на хората? Ще бъдат ли верни такива последователи? Дали тези, които ви следват въз основа на лъжи, ще ви останат верни в сблъсъка с всяка опозиция? Какво би накарало измамения последовател да рухне и да ви предаде?

• Нова лъжа, в която е повярвал?
• Истината – ако приеме истината, ще се почувства освободен! Истината може да излезе на бял свят и от факти, и от реални преживявания.
• Любов към някого или към нещо?

Тази сила е една от основните, употребявани от Сатана. Той е баща на лъжата. Бог никога не използва такава сила.

Силата на любовта

Силата на любовта – да бъдеш обичан и да обичаш другите истински, повече от себе си, е сила, която мотивира хората към действие. Всички сме чували героични истории за хора, които са се жертвали, за да спасят семейството, приятели и дори непознати. И Божията любов със сигурност ни връща към Него. Но дали силата на любовта води до надеждни, стабилни, непоклатими резултати? Дали тези, които ви следват въз основа на любов, ще запазят лоялността си пред лицето на всяка опозиция?

Със сигурност силата на любовта е по-голяма от принуждаващата сила и от тази на подкупа. Но има една сила, която може да разруши силата на любовта – лъжата. Спомнете си Едем и грехопадението на първите ни родители.

За да помогна на хората да разберат колко мощни могат да бъдат лъжите, често използвам този пример:

Представете си, че имате здрав, успешен брак, обичате и се доверявате на съпруга/съпругата си, който/която също ви обича и ви вярва. Но някой, когото също обичате и на когото вярвате, може би брат или сестра, идва при вас със сълзи на очи и ви казва лъжа, а именно, че съпругът/съпругата ви има любовна афера. Дори показват снимки, които са направили на компютъра си, за да изглежда, че партньорът ви е с друг човек. Въпреки, че не е вярно и партньорът ви е верен, ако повярвате на лъжата, нещо вътре във вас променя ли се?

Забележете каскадата от унищожителни последици, която идва от повярваните лъжи:

• Лъжа, в която е повярвано, разрушава кръга на любовта и доверието.
• Разрушените любов и доверие водят до страх и егоизъм.
  • “Вече не ти се доверявам, така че трябва да внимавам за себе си.”

• Страхът и егоизмът водят до реални егоистични действия.
  • “Страхувам се, че ще ми докара някоя болест, така че го напускам. Освен това отивам в банката, за да изтегля парите ни, преди той/тя да го направи.”

• Греховните действия увреждат ума, тялото, отношенията – смъртоносно състояние.
  • Повишеният страх активира каскада от стрес, уврежда здравето, причинява негативни мисловни процеси и разрушава отношенията.

Това е нашето изконно греховно състояние. Заразени сме от страх и егоизъм, защото нашите първи родители са повярвали на лъжи. До степента, в която продължаваме да вярваме на лъжи, особено за Бога, ние подхранваме страха и егоизма в сърцата си и възпрепятстваме Божията сила да лекува. Ето защо Исус Христос казва: „Ако пребъдвате в Моето учение, вие наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:31, 32). И това ни води до силата, която не може да бъде победена, до истинската сила на Бог.

Силата на любовта и истината

Има една сила, която не може да бъде победена. И това е силата на любовта, съчетана с истината. Истината и любовта – комбинирани – водят до нещо непоклатимо! Ето защо Светият Дух е известен като Духът на истината и любовта. Ето защо на Петдесетница се виждат огнени пламъци: огънят на истината и огънят на любовта. Това е силата на евангелието – добрата новина – за която говори апостол Павел: „Не се срамувам от благовестието (Христово), понеже е Божия сила за спасението на всеки, който вярва“ (Римляни 1:16 ). Това е истината за Бога, добрата новина за Него и Неговия характер и за методите на любовта, които унищожават лъжата и ни връщат обратно към доверието.

Лъжите не могат да победят разбраната и преживяната истина; страхът не може да преодолее любовта, основана на истината! Само онези, които участват в Божията природа на истината и любовта, получена чрез Духа на истината и любовта, се превръщат в непоклатими същества. Те са запечатани от Бога, те са така укрепени в истината и любовта на Бога – както в разбирането, така и в преживяването – че не могат да бъдат съборени.

Ние влизаме в тази сила, като участваме в истината за Бога, открита в писаното Му Слово, в нашето лично време с Бога и в изучаването на Божието творение. Докато Светият Дух просветлява умовете ни с истина, ако искаме силата, трябва да приемем и да изберем истината. Само умственото признание не стига, за да получим силата, а е нужен изборът да приложим истината в живота си. Тогава, когато се доверим на Бог, ние отваряме сърцата си и Той излива Своята любов в сърцата ни. Това комбинирано прилагане на истината и любовта в сърцата и умовете постига Божията цел: тя превръща Божиите врагове в Божии приятели!

Ограничаващата и възпираща сила

Ще направя пропуск, ако не спомена още един вид използване на сила – ограничаващата и възпиращата. Ограничаващата сила е онази, която ограничава, намалява, пречи, забавя и/или възпрепятства нараняването, болката, страданието, разрушението и злото, предимно за да даде време за изцеление.

Примерите за ограничаваща сила включват родител, който възпира детето, тичащо към улицата; служителите на Центъра за контрол на заболяванията, прилагащи карантина; специалисти по психично здраве, принудително хоспитализиращи и лекуващи психотичен пациент; доброжелателни общества, преследващи онези, които се стремят да експлоатират други; и Бог удържа/възпира/ограничава силите на злото, за да позволи да се осъществи Неговият план за изцеление.

Ограничаващата сила не променя характера на този, който е възпрян – това е външна намеса, която се вмъква в естествения ход на събитията, за да отмени автономните избори на друго същество, когато тази ограничаваща сила сметне, че това ще доведе до необоснована вреда върху другите или върху самото същество, което е ограничено/възпряно. Възпиращата сила използва най-малкото ограничение за възможно най-краткото време, като се стреми да върне ограничения до пълна автономия възможно най-скоро.

Любовта използва възпираща сила. Бог е използвал възпираща сила и продължава да я използва, но това, което не може да направи, е да „пренапише“ ума и избора на Своите деца. Това би довело до унищожаване на индивидуалността им. Единственият начин, по който може да излекува някого, да възстанови ума, да реконструира сърцето му, е с доброволното сътрудничество на този човек. Необходимо е активно да изберем да си сътрудничим с Бога, да се съгласим с Него. Трябва да „бъдем напълно убедени в собствения си ум“ (Римляни 14:5), за да бъдем преобразени. Това е единственият начин, по който любовта и истината могат да лекуват и възстановяват.

И все пак, тъй като ограничаващата сила не може да трансформира сърцето, идва време, когато тя се отдръпва. Родителите, които възпират непокорните деца, знаят, че на определена възраст родителският контрол се налага да бъде отпуснат. Библията говори за време, в което Бог прекратява Своята възпираща сила, когато повече няма какво да направи (Откровение 7:1–3; 22:11)

Днес в света има тежко напрежение, включително в църквата – напрежението между правилата (принуждаващата сила) и истината и любовта; напрежението между защитаващите институции или спасяването на души. Бог е фокусиран върху спасяването на хората, а не на човешките институции. Приканвам ви да се докоснете до силата Му, ако притежавате меча на истината и любовта!