Бог, изявен в ХристосВ този блог ще направим задълбочен анализ на една проницателна статия, написана от Е. Г. Уайт, озаглавена “Бог, изявен в Христос”.Статията е написана през 1889 г., малко след приключването на важната Генерална конференция през 1888 г., и е публикувана в “Знамения на времето” на 20 януари 1890 г. Именно на тази конференция ръководството на Църквата отхвърля посланието, че Божият закон е закон на дизайна, и вместо това възприема възгледа, че Божият закон се състои от наложени правила, като тези, които хората измислят. Ръководството отхвърли истината, че Десетте заповеди са били добавени, и отхвърли истината, че чрез вяра ставаме “праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21), като поведе църквата в пустинята на законничеството, в която грехът е само юридически проблем, изискващ юридически решения, включително кръвно плащане на човешка жертва.

Когато става ясно, че Е. Г. Уайт отхвърля този юридически възглед и приема истините, изложени от А. Т. Джоунс и Е. Д. Уагонър, църквата я изпраща в Австралия, където тя пише едни от своите най-известни книги, споделяйки модела на изцелението – велики произведения като “Копнежът на вековете”, “Пътят към Христос”, “Мисли от планината на благословението” и Притчи Христови”, всички създадени и публикувани през същия период – от 1889 до 1890 г., в който е написана и въпросната статия.

(Моите коментари са отбелязани в червено!)

При първото идване на Христос земята и умовете на хората бяха потънали в дълбока тъмнина. [Каква тъмнина има предвид? Това е тъмнина относно Бога; големият спор винаги е бил относно Бога. Вечното евангелие е благата вест за Бога]. Изглеждаше сякаш светлината и истината са се отдалечили от хората, а Сатана царуваше с неоспорима власт. Съществуваха съперничещи си секти, а сред онези, които изповядваха, че са Божии служители, се проявяваше любов към превъзходството и борба за власт и положение. [Управлението на Сатана се основава на няколко управляващи елита, които се издигат над масите, за да властват над тях и да изискват те да им служат. Масите са облагани с данъци, експлоатирани са и биват жертвани, за да се поддържат властта, положението и начинът на живот на елита. Управлението на Исус обаче е точно обратното. “Христос Исус: Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филипяни 2:5-8). Исус жертва Себе Си, за да издигне масите]. Душите, които желаеха светлина, бяха изпълнени с недоумение и скръб. Мнозина въздишаха: “Какво е истината?”. Невежеството преобладаваше, но мнозина търсеха нещо по-добро, търсеха светлина, която да освети моралния мрак на света. [Не намираме ли света в това състояние и днес?] Те жадуваха да познаят живия Бог, жадуваха за някаква увереност в живота отвъд гроба. [Това е, за което светът наистина жадува днес, дори и да не го знае. Но тъй като общоприетата представа за Бога е просто един по-могъщ диктатор – не по-различен от всеки човешки владетел, който налага закони и наказания, мнозинството от хората в западното общество е отхвърлило Бога и вместо това е поело курс на генетични, кибернетични и екологични подобрения, за да се спаси.] Имало е хора, които не са от еврейския народ, които са пророкували, че ще дойде вдъхновен наставник, за да ги научи на истината. [Бог не е ограничил Своите откровения само до еврейския народ. Светият Дух действа върху всички възприемчиви умове. Библията ни фокусира върху плана за спасението и върху клона на човешкото семейство, чрез който Исус щеше да дойде, но тя не е пълната сума на всички Божии откровения към човечеството]. Сред юдеите имаше хора, които не бяха осквернили своята почтеност, които четяха с нетърпение сигурното слово на пророчеството, което сочеше към идването на Изкупителя. Те се радваха на обещанието, което Бог бе дал на Своя слуга Моисей: “Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал теб; и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него” (Второзаконие 18:18,19).

Отново четат как Господ трябва да Го помаже, за да проповядва блага вест на кротките, да превърже съкрушените по сърце, да провъзгласи освобождение на пленените и отваряне на тъмницата на вързаните, да провъзгласи благоприятната Господня година. Те четат как Той ще постави съд на земята, как островите трябва да очакват Неговия закон, как езичниците ще дойдат при Неговата светлина и царете – при сиянието на Неговия изгрев.

Христос дойде точно както беше предсказано в пророчеството. Той беше “пътят, истината и животът” и лъчите на Слънцето на правдата разпръснаха моралния мрак, за да могат честните по сърце да видят истината. [Каква беше целта на Исус? Да разкрие истината, която демаскира лъжите и освобождава сърцата и умовете. Той не дойде да установи земно царство, на което са свойствени наложени закони и принудително подчинение, а да освободи сърцата от страха и егоизма]. Липсата на външна демонстрация и светско величие, предизвикваше коментари на неодобрение [осъждане] от страна на хората. Съмненията и критиките Го атакуваха от всички страни. [Защо се съмняваха в Исус? Той е бил твърде човечен, твърде крехък, твърде слаб. Дори не беше олимпийски шампион. Дори не беше Мистър Вселена по културизъм. Беше истински човек, а как един истински човек може да бъде Божият Син? Не демонстрираше пищност, богатство или власт над другите. Не показваше голямата Си интелигентност, говорейки по начин, който да кара хората да се чувстват глупави, а използваше простия език на обикновения човек. До Него беше лесно да се приближиш и да разговаряш лично. Той общуваше с отхвърлените от обществото.] Христос сам беше избрал човешките условия на своя живот. Беше избрал най-ниското място в обществото. Беше Величието на небето, но знаеше, че светът се носи по пътя на великолепието, отнасяйки всичко пред своята показност и величие. Исус почиташе онези, на които светът гледа с презрение. Мястото на раждането Му беше лишено от удобства, да не говорим за богатство и лукс. И целият Му живот в този свят съответстваше на скромния дом от ранните Му години.

Спасителят на света не желаеше никаква привлекателност от земен характер, с която да привлича хората на Своя страна. Единствено светлината и красотата на небесната истина трябваше да бъдат притегателната сила. Външна слава, светска чест, с която да привлича вниманието на хората – Той не би приел. [Защо? Каква е била Божията цел с идването на Исус като човек? Какво се опитва Бог да постигне с човечеството? Преобразяването на сърцата и умовете. Да ни спечели обратно за доверието, любовта, разбирането и приятелството. Може ли това да се случи, когато хората са уплашени, когато се страхуват да задават въпроси или се ослушват в мълчание? Разберете предназначението на римските катедрали: Те са създадени, за да всяват страх, да плашат и да накарат ума да замълчи – да ни накарат да се чувстваме малки и незначителни и да мълчим. Римската литургия, одеждите и олтарът са създадени, за да сплашват, а не да правят достъпа до Бога прост и непринуден. А какво да кажем за днешните правителства? Нaсърчават ли те откритите въпроси, мисленето, разсъждението, проучването и убеждаването – или искат послушание под заплаха от наказание? По този начин Исус разкрива характер и управление, напълно различни от тези на света]. Той направи Себе Си достъпен за всички, като преподаваше чистия и възвишен принцип на истината като нещо, което единствено заслужава тяхното внимание. Но макар и толкова скромно роден, толкова непретенциозен в живота, Бог не го остави без свидетели. Небесните войнства му отдадоха почит. Чудеса в небесата горе и знамения на земята долу свидетелстваха за Неговата сила и величие. При кръщението Му глас от небето достигна до ушите на хората: “Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение”. Блестящата Божия слава във вид на гълъб от лъскаво злато го обкръжи. Йоан заяви: “Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха”.

Христос дойде, за да представи Отец. В Него съзираме образа на невидимия Бог. Той облече Своята божественост с човешка дреха и дойде на света, за да бъдат премахнати погрешните представи, които Сатана бе създал в умовете на хората по отношение на Божия характер. [Защо дойде Исус? Каква бе целта Му? Защо това беше необходимо? Какъв е въпросът във великата борба? Той дойде, за да премахне лъжите за Бога от умовете ни, да ни спечели обратно, да Му се доверим, да ни разкрие, че Божият закон е живият закон на любовта, на дизайна, на принципите, върху които нашият Създател е изградил живота, за да може да функционира. Само в хармония с Бога и с Неговите закони за живота човешкият живот, здраве и щастие са възможни]. Ние не бихме могли да видим Божията слава, открита в Христос, и да живеем; [Защо? Нима, ако Го зърнем, Бог ще ни убие? Или става дума за реалността, че в нашето греховно състояние не бихме могли да понесем откритата слава на Исус, че трябва да имаме закона, записан в сърцата и умовете си като жив принцип, за да влезем отново в Божието присъствие и да живеем вечно? (Евреи 8:10).] но тъй като Той дойде в “дрехата” на човечеството, ние можем да се приближим до нашия Изкупител. Призовани сме да съзерцаваме Господа, своя Отец, в лицето на Неговия Син. Христос е дошъл в “дрехата” на плътта, със славата Си, скрита в човешко естество, за да може изгубеният човек да общува с Него и да живее. Чрез Христос можем да разберем нещо за Този, Който е славен в святост. Исус е мистичната “стълба”, по която можем да се изкачим, за да съзрем славата на безкрайния Бог. С вяра виждаме Христос да стои между човечеството и божествеността, да свързва Бога и човека, земята и небето.

Христос дойде, за да спаси падналия човек, и Сатана с най-жесток гняв Го посрещна на полето на конфликта; защото врагът знаеше, че когато към човешката слабост се прибави божествена сила, човекът е въоръжен със сила и разум и може да се измъкне от плена, в който той го е вързал. [Какво държи хората в плен? Лъжите за Бога и собствената ни плътска природа, нашите страхове, вина, срам и несигурност, които се увеличават, когато вярваме в лъжите на Сатана. Христос дойде, за да ни освободи от тези лъжи. Как се нарича плащането, което освобождава човека от плен? Откуп; откупът е истината за Бога и новата безгрешна човешка природа, която Христос като човек е развил. Той ни предлага и двете като безплатен дар. Тези реалности са метафорично представени в хляба и виното, в плътта и кръвта. Хлябът/плътта е живото Слово, станало плът, истината, която Исус е живял и разкрил; виното/кръвта е безгрешната човешка природа, която Исус е развил. Именно тях можем да приемем от Него с вяра и така ставаме участници в божественото естество (2 Петър 1:4). Така откупната цена е платена за нас – за нас, които се нуждаехме от истината и от нова безгрешна човешка природа, която не можехме да развием сами. Това е праведността чрез вяра. Това е посланието от 1888 г., на което наказателно-юридическият възглед прoтивостои.] Сатана се опитва да пресече всеки лъч светлина от Божия престол. Стреми се да хвърли сянката си върху земята, за да могат хората да изгубят истинните възгледи за Божия характер и познанието за Бога да изчезне от земята. [Имал ли е Сатана успех във възпрепятстването на истината за Бога? Как? Като е заразил християнството с лъжата за наложените закони, която учи, че Божиите закони функционират като човешки закони, като наложени правила, изискващи от Бога да използва Своята сила, за да въздаде справедливо наказание на грешниците. По този начин възгледът за наложения закон представя Бога като диктатор.] Сатана е направил така, че истината от жизненоважно значение е била толкова смесена с лъжа, че е загубила смисъла си. Законът на Йехова е бил обременен с ненужни изисквания и традиции, а Бог е бил представен като суров, взискателен, отмъстителен и произволен. [Представянето на Божия закон като наложен погрешно представя Бога като източник на наложените наказания.] Той е представян като такъв, Който може да изпитва удоволствие от страданията на Своите създания. Самите качества, които принадлежат на характера на Сатана, злият представя като принадлежащи на характера на Бога. Исус дойде, за да представи пред хората Своя Отец, за да Го представи правилно пред падналите деца на земята. Ангелите не можеха да изобразят напълно характера на Бога, но Христос, Който беше живо Негово въплъщение, не можеше да не изпълни това дело. Единственият начин, по който Той можеше да постави и запази хората в правото, беше да направи Себе Си видим и познат за техните очи. [Какво означава “да постави в правото”? Оправдание. Какво означава “да запазиш в правото”? Освещение. И какъв е бил единственият начин да се постигнат тези резултати? Чрез разкриване на истината за Бога, която унищожава лъжите и спечелва обратно доверието ни! После, в това доверие, ние получаваме обитаващия в Бога Дух, Който взима характера на Христос (който е Божият закон на любовта, изживян съвършено от Божия Син в човешко естество) и го възпроизвежда в нас, така че ние умираме за стария живот на страх и егоизъм и “вече живеем не ние, а Христос живее в нас” (Галатяни 2:20)]. За да могат хората да получат спасение, Той дойде директно при човека и стана участник в неговата природа.

Бог Отец се разкри в Христос като съвършено различно Същество от това, за което Го представяше Сатана. [Но коя представа за Бога доминира в църквата днес?] Христос казва: “Нито някой познава Отца, освен Синът, и онзи, комуто Синът иска да Го открие”. Любовта на Исус, изразена към падналата раса в Неговия живот на себеотрицание и страдания, е проява на любовта на Отец към грешния и паднал свят. Христос понася срам, скръб и смърт заради онези, които презират любовта Му и потъпкват милостта Му. Той плаща дълга за човешкото престъпление на Голготския кръст със собствената Си скъпоценна кръв. [Какъв беше този дълг? На кого беше платен? Защо беше необходимо да се плати? Трябваше ли на Отец да Му бъде разкрита истината, за да бъде освободен самият Той от лъжите на Сатана? Дали грешните хора се нуждаеха от тази истина? Отец ли се е нуждаел от нова безгрешна природа, изработена за Него, или човешкият вид се е нуждаел от човешко същество, което да преодолее греховността, да я очисти и да възстанови Божия закон на любовта в творението Си? Исус е вторият Адам, единственото човешко същество, което е развило безгрешен човешки характер, изкоренявайки заразата на страха и егоизма. Исус пое върху Себе Си нашето смъртно състояние и го изкорени на кръста, когато беше изкушен от заразата на егоизма да “спаси Себе Си”, но вместо това избра да обича и да даде живота Си даром. В Христос любовта унищожи егоизма в човешкия вид. Така Христос поправи щетите, като излекува състоянието ни. Това е изплащането на дълга!]. Хората от собствения Му народ, водачите на народа, бяха толкова запленени от измамите на Сатана, че планът за изкупление на падналата раса изглеждаше за умовете им неясен и необясним. [Колко християни днес са изгубени в същото объркване – с наложените им правни конструкции, наказателни системи, с употребата на латински думи, които са противоречиви, объркващи и представят Бога като източник на причинена смърт под прикритието на така наречената справедливост?]

Човекът е Божие творение, създаден по Негов образ и подобие, надарен с таланти и пригоден за високо призвание. Но Сатана е работил, за да заличи Божия образ и да отпечата в естеството на човека своя собствен образ. [Това описание на юридически проблем ли е, или на промяна на естеството ни? Когато Адам и Ева съгрешиха, те все още ли бяха лоялни, верни, безкористни същества, действащи според Божия закон на любовта, но просто беше възникнал юридически проблем, или всъщност се измениха като хора, вече заразени със сатанинските принципи на страха и егоизма, със стремежа за оцеляване, които без изцеление биха довели до разруха и смърт? Те дължаха съществуването си на Бога, но не по някакъв юридически начин, а всъщност чрез реалността на своето сътворяване от Бога. А животът е бил създаден от Бога, за да функционира върху принципа на любовта; така че самият им живот е изисквал хармония с Неговия закон, ако са искали да живеят. Така те Му дължаха всичко, което бяха – своята любов, своята вярност и преданост. Но поради греха, поради страха и егоизма, те вече не бяха способни да върнат такава вярна любов на Бога. Затова Исус дойде и пое мисията да изпълни това изискване за живот – да разкрие на човечеството истината за Бога и да възстанови образа Му в живия храм, който Той е построил, за да приюти Своя образ]. Исус снизходително се е смирил, приел е човешката природа и като е обединил божествеността с човечеството, е предложил да издигне човека в скалата на моралните ценности. [Как Той трябваше да ни издигне? Като възстанови Божия закон в човечеството и като сподели безсмъртния Си живот с нас.] Цялото небе се изля в дара на скъпия Божи Син. Чрез вярата в Него грешникът може да бъде оправдан и Бог може все пак да остане справедлив, оправдавайки грешника; защото Христос беше станал умилостивение за греховете на покаялата се душа. [Какво означава това? Оправданието е да се оправи това, което не е право. Но как? Като възстанови в нас Божия закон на любовта, а Исус е бил средството това да се случи в действителност. Именно това е умилостивяването – начин и средство за възстановяване на грешниците в единство с Бога. “Бог направи Онзи, Който нямаше грях, да бъде грях за нас, за да станем ние в Него праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21). Всъщност, ставаме праведни, а не сме “обявени” за такива, докато същевременно оставаме неправедни, както предлага фалшивият юридически модел].

Единственият план, който можеше да бъде измислен за спасяването на човешкия род, беше този, който изискваше въплъщението, унижението и разпятието на Божия Син, Величието на небето. След като планът за спасение е бил изработен, Сатана не е имал основание да твърди, че Бог, понеже е толкова велик, не може да се грижи за такова незначително създание като човека. Изкуплението на падналата раса е прекрасна тема, а любовта, проявена към нея чрез плана за спасението, може да бъде оценена единствено чрез Голготския кръст. Дълбочината на тази любов не може да бъде осъзната дори от ангелите. Това, че Бог е могъл да се съгласи да стане плът и да живее сред падналите същества, за да ги издигне от тяхната безпомощност и отчаяние, е непостижима тайна. [Какво е това царство? Какъв вид управление? Какъв закон? Дали това е елитът, който управлява масите, или Елитът на елита, който жертва Себе Си, за да издигне масите? Разберете, че всички човешки правителства са от царството на Сатана, защото използват наложени закони и наказания и се стремят да експлоатират масите, за да издигнат малцина.] Онзи, Чието царство е вечно, Чието владичество трае през всички поколения, направи Себе Си да бъде грях за нас, за да въздигне всички, които са наведени, и да даде живот на онези, които ще загинат.

О, дано хората да отворят умовете си, за да познаят Бога такъв, какъвто Той се открива в Своя Син! Истината излизаше от устните на Исус, неподправена от човешката философия. Думите Му бяха от Небето – такива, каквито смъртни устни никога не са изричали и каквито смъртни уши никога не са чували. Сърцето Му беше олтар, върху който горяха пламъците на безкрайната любов. [Алюзия за златния олтар, върху който се кади тамян в светилището. Това трябва да бъде и нашето сърце!] В гърдите на Божия Син царяха доброта, милост и любов. Той издигна Своята скиния сред нашия човешки лагер, разпъна шатрата Си край шатрите на хората, за да живее сред тях и да ги запознае със Своя божествен характер на любов. [Отново се позовава на старозаветната постановка на светилището, която ни насочва към реалността на Исус в Новия завет]. Никой не би могъл да обича Христос и да Му отдава почит, без да служи и почита безкрайния Бог. Онези, които са оценявали характера и мисията на Христос, са били изпълвани с благоговение и страхопочитание, когато са Го гледали и са чувствали, че гледат храма на живия Бог. Войниците бяха изпратени да отведат Божия Син, за да бъде разрушен храмът, в който Бог беше отпечатан. [Къде трябва да бъде отпечатан Бог? В човешкото същество!] Но когато се приближиха и чуха думите на Божествена мъдрост, излизащи от устните Му, те бяха очаровани и силата и превъзходството на наставленията Му така изпълниха сърцата и умовете им, че забравиха за целта, с която бяха изпратени. Христос се откри на душите им. Божествеността проблясна в човешкото и те се върнаха така изпълнени с тази единствена мисъл, така очаровани от идеите, които Той представи, че когато водачите на Израил попитаха: “Защо не Го доведохте?”, те отговориха: “Никога никой не е говорил като този човек”. Те бяха видели онова, което свещениците и управниците не искаха да видят – човечеството, обляно от светлината и славата на божествеността. Онези, които щяха да видят тази слава, щяха да бъдат привлечени да обичат Исус и да обичат Отец, Когото Той представляваше. Христос издигна характера на Бога, като Му отдаде славата за целта на собствената Си мисия на земята – да обнови хората чрез откровението за Бога. [Каква е била мисията на Исус? Да оправи (оправдае) човешките същества – чрез какво? Чрез юридическо плащане към Отец? Не! Никога не се е изисквало юридическо плащане, защото Божият закон не функционира като човешките закони. Това, което е било необходимо, е било възстановяване на Божия замисъл за живота. Изискването винаги е било съвършена хармония с Божия закон, което е изисквало Божият закон да бъде възстановен у човечеството. Исус направи това за нас като човек, възстановявайки Божия образ у човечеството, разкри ни Божията истина, за да разсее лъжите и да ни спечели за доверие в Бога. А когато Му се доверим, Той споделя Себе Си с нас и ние ставаме участници в Божествената природа и храмовете ни се очистват]. В Христос пред човеците са били изложени Бащинската благодат и несравнимите съвършенства на Отца. В молитвата си непосредствено преди разпъването на кръста Той заявява: “Изявих Твоето име”; “Прославих Те на земята; свърших делото, което Ми даде да извърша”. Когато целта на Неговата мисия бе постигната – откровението за Бога пред света – Божият син обяви, че делото Му е завършено и че характерът на Отец е станал явен на хората.