В сряда, 25 юни 2008 г., върховният съд на САЩ реши, че не е законно да се екзекутира някой за изнасилване на дете. Заключава се, че екзекуцията e жестоко и необичайно наказание и като такова е противоконституционно.

Няма да коментирам дали решението им е правилно, но когато го чух, първото нещо, което ми дойде на ум, бяха думите на Исус:

„… който приеме едно такова детенце в Мое име, Мен приема. А който съблазни едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини” (Матей 18:5-6).

Чудили ли сте се някога защо Исус е използвал толкова силни думи за нараняването на малки деца? В лекцията ми „Възстановяване от сексуално малтретиране” обяснявам какво се случва в мозъка на детето, когато се злоупотребява с него, и се изследват начините да се излекува такава травма. Ако искате да чуете споменатата лекция (на англисйки език, в MP3 формат), кликнете върху тази връзка: Recovering from Sexual Abuse.

Накратко, в детството мозъкът се развива бързо. Активните неврони се запазват, невронните вериги се разширяват, неактивните неврони се изтриват и неактивните системи се разграждат. Невронните вериги на мозъка се променят чрез опит, образование и среда. Децата, с които е злоупотребявано, имат не само психологически увреждания, както и деформации на самооценката, а често и по-развити центрове на тревожност, в допълнение към по-лошото развитие на центровете, които обработват емоциите и успокояват нервната система. Това води до каскада от хормонални и възпалителни реакции в целия организъм и децата, които са жертви на сексуална злоупотреба, израстват с по-висока заболеваемост. Накрая, поради увреждането, повишения страх, несигурността и неспособността да се доверяват, на жертвите на насилие им е по-трудно да влязат в интимни отношения – отношения, изискващи откритост и доверие. Това включва и връзката им с Бога. Много жертви на насилие растат със страх от Бога, с гняв и недоверие към Него, но добрата новина е, че щетите могат да бъдат обратими, мозъчните вериги могат да бъдат подобрени, доверието може да бъде преживяно и мирът – да бъде намерен.

Горното описва, съвсем накратко, някои от последствията, които остават, и защо злоупотребата в детството е толкова опустошителна. Но това не обяснява защо Исус казва, че би било по-добре да се удавиш в океана, отколкото да нараниш дете. Повечето хора, с които съм разговарял, вярват, че Исус заплашва да нанесе тежка болка и страдание на насилниците на деца, но това ли наистина е казал?

Имам много пациенти, които като деца са претърпели насилие от родителите си. По време на процеса на изцеление мнозина желаят родителите им просто да признаят това, което са направили, да поискат прошка от тях или по някакъв начин да осъзнаят своето прегрешение. За съжаление те обикновено не го правят. Питам моите пациенти: „Какво ще се случи в ума на майка ти или в сърцето на баща ти, ако те признаят тежкото насилие, което са извършили над теб? С какво трябва да се справят? Ще има ли вина, срам, разкаяние, отвращение и омраза към себе си?

Ето една истина, която казвам на пациентите си: „Никога не можеш да избегнеш истината. Можеш само да забавиш деня, в който ще се изправиш пред нея“. Можем да се справим с истината за себе си, за собствената си житейска история, за своя характер и грешки тук и сега; и чрез Божията благодат да преживеем прощението, изцелението, възстановяването и в крайна сметка да влезем във вечния живот. Или можем да забавим изправянето пред истината, да я отхвърлим, да я отричаме, да обвиняваме другите… Но ако сега не се занимаем с нея, един ден, когато Христос се върне, всеки човек ще трябва се изправи лице в лице с крайнатa, чистата, цялостната истина. Какво ще бъде в този ден за такива майки и бащи да погледнат в „огледалото“ на пълната истина и да видят себе си такива, каквито са в действителност, без самоизмама, без лъжи и заблуди? Какво ли ще бъде за такъв човек да има пълното съзнание за това, което неговите действия са причинили на детето му? Какво би било тази истина да се разкрие пред съзнанието му пред цялата Вселена? Ако бяхте един от онези неизцелени от Бог и неспасени насилници, не бихте ли предпочели да се удавите в морето, отколкото да изпитате душевната мъка, която ще преживеете в този ден?

Никога не можем да избегнем истината! Можем само да забавим деня, в който ще се изправим пред нея…