“Блажени кротките, защото те ще наследят земята” (Матей 5:5).

Като последователи на Христос сме призовани да бъдем кротки, но не трябва да бъркаме кротостта със слабост. И няма по-добър пример за контраста между кротост и слабост от този на Исус и Пилат Понтийски. Препоръчвам ви да прочетете и четирите евангелски разказа за процеса и разпъването на Исус, особено Йоан 18:29-19:16.

Въпреки че Исус е фалшиво обвинен, лъжливо свидетелствано за него, жестоко малтретиран и насилван, Той запазва самообладание и остава спокоен, безстрашен, но с кротко достойнство, основано на силата на Неговия праведен характер и на доверието в Неговия Отец, което не може да бъде разклатено от никакви светски нападки.

За разлика от него Пилат, макар и упълномощен със земна власт, подсилена от римските войници, демонстрира слабост на характера: страх от мнението на другите, готовност да направи компромис със собствената си преценка и съзнателно да избере грешното, дори когато е убеден в правотата си, само за да избегне обвинението в нелоялност към кесаря и да се изправи пред потенциалната загуба на позиция и власт.

Исус беше кротък и силен. Пилат е бил слаб и грешен.

Кротостта е черта на характера, която произтича от действието на Божията любов, действаща в сърцето; слабостта на характера произтича от страха, който доминира в сърцето.

Веднага след като Адам съгреши, той избяга и се скри, защото се страхуваше (Битие 3:10). Страхът, който подтиква към егоизъм, е част от заразата на греха. Но “в любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.” (1 Йоан 4:18).

Любовта фокусира нашата загриженост върху другите. Страхът се фокусира върху себе си. Любовта е готова да пожертва себе си за другите, докато страхът жертва почтеността, принципите, честта, истината и другите, за да защити себе си. “От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.” (1 Йоан 3:16).

Кротките обичат Бога и другите и не се страхуват да отстояват Божията истина; слабите са водени от страх и ще направят компромис с истината, за да защитят себе си.

Кротките, след като са се преродили в Божието царство на любовта, изпитват божествен самоконтрол (Галатяни 5:23); слабите остават страхливи и егоистични и се стремят да се чувстват сигурни, като се опитват да контролират другите. Тези слаби хора са “изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;” (Римляни 1:29-31).

Кротките обичат другите, стремят се да благославят другите и разбират, че любовта расте само в условия на свобода; те насърчават автономността на всеки. Слабите обаче са ревниви, страхуват се да не им липсва това, което другите имат, и се стремят да контролират другите.

Кротките представят истината в любов и оставят другите свободни да взимат решения; слабите лъжат, манипулират и принуждават всички, за да защитят себе си.

Религиозните водачи по времето на Христос са слаби по характер, обзети от страх – страх от загуба на власт, позиция, авторитет и уважение; вместо да се зарадват на Исус и да признаят, че са сгрешили, те работят, за да Го унищожат.

Исус учи учениците Си да бъдат кротки, да уважават избора на онези, с които искат да споделят Евангелието. Ако хората не искаха да слушат, учениците не трябваше да се обиждат лично, да се гневят или да търсят отмъщение. Вместо това те трябваше да признаят, че такива хора нараняват себе си и просто да преминат към онези, които все пак искат да чуят истината, без да носят със себе си “мръсотията” от отхвърлянето. “И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.” (Матей 10:14). Кротките представят истината с любов и оставят хората свободни.

Но слабите по характер, ако не са на позиции, които им позволяват да упражняват контрол над другите, вместо това ще намерят някой овластен, на когото да повярват, да го последват, да станат негови привърженици и пионки; или ще станат задкулисни мошеници, заговорници и манипулатори на другите – подобно на Юда, който се опита да манипулира Исус чрез задкулисно предателство.

Кротките твърдо отстояват истината пред лицето на опозицията; те не правят компромиси с истината или с Божиите принципи, за да спечелят благоволение. Слабите представят това, което смятат, че другите искат да чуят, за да бъдат приети, като се стремят да управляват хората около себе си, за да запазят доброто си положение.

Затова ви насърчавам като последователи на Христос, чрез Божията благодат и любов, да бъдете кротки, но никога слаби! Защото Исус скоро ще дойде да приеме онези, които са се преобразили, за да бъдат като Него. Защото “знаем, че когато се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е” (1 Йоан 3:2).

Да, “блажени са кротките, защото те ще наследят земята!” (Матей 5:5).