Много пъти са ме питали дали искреността е достатъчна, дали наистина е без значение в какво вярва човек, стига да е искрен в убежденията си. Простият отговор е, че зависи за какви убеждения говорим. Има някои неща, които наистина нямат значение, но други със сигурност имат.

За целите на този блог няма да разглеждаме въпроси, свързани с физическото здраве, като например дали е от значение дали някой пуши цигари с убеждението, че цигарите правят белия му дроб да функционира по-добре, или пуши марихуана като вярва, че марихуаната подобрява здравето на мозъка му. Нашите убеждения не променят физическата реалност, нито законите на здравето, така че няма да изследваме този въпрос.

Това, което силно вълнува  хората, когато задават този въпрос почти винаги е свързано със спасението, правилното стоене пред Бога и получаването на вечен живот, независимо от убежденията на човека. Хората се интересуват дали те и техните близки, които имат различна вяра ще могат да са заедно на Небето и се питат дали ключът може да е в искреността – тоест може ли хора, които вярват нещо различно да бъдат спасени, стига да са искрени в своята вяра.

Въпросът обаче не е просто в искреността, а в това относно какво сме искрени – дали искрената ни вяра е относно библейските факти или относно Божиите методи?

Ако някой искрено вярва в нещо погрешно по отношение на някакъв факт, като например метода на кръщението, кой звяр каква нация символизира или кой е северният цар, но същевременно е искрен относно доверието си в Бога и Божиите методи и ги прилага в живота си, тогава характерът му показва, че Божият закон е написан в сърцето му (Евреи 8:10). Но ако някой е прав по отношение на фактите, но греши по отношение на методите на Бога, тогава, докато се ръководи от грешните методи, за да напредва по отношение на правилните факти, той покварява характера си, закоравява сърцето си и спира действието на Светия Дух в живота си.

Кои са Божиите методи? Истина, любов и свобода.

Истина

Да си праведен не означава да знаеш цялата истина – само Бог знае цялата истина. Но праведните имат сърца, които обичат истината. Те са смирени, обучаеми, готови да слушат и да бъдат поправяни чрез Божието откровение за истината. За разлика от тях изгубените обичат твърде много своята позиция, власт, вярвания и са предубедени към нови идеи. Те се противопоставят на истината, спорят срещу нея и са готови да използват методи за прикриване на истината – цензура, ограничаване на свободата на словото, изгаряне на книги, отстраняване, затваряне и дори убиване на онези, които разгласяват истината. Веднага след като Исус ни казва, че Бог ни обича толкова много, че е дал Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот,  Той добавя:

”И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога“ ( Йоан 3:19-21 Протестантки 1940).

Тези, които ще бъдат счетени за праведни, искрено ще обичат истината, ще копнеят да напредват в истината, да растат в истината и да приемат и практикуват истината веднага щом я разпознаят. Но изгубените ще погинат, “защото не приеха да обичат истината, за да се спасят” (2 Солунци 2:10 Протестантски 1940).

Да, има значение дали искрено обичаме метода на истината, или обичаме своите доктрини, своите вярвания, своите догми, “своята истина” и затваряме сърцата си за постоянно разпростиращата се Божия светлина.

Любов

Когато питат Исус коя е най-голямата заповед, Той отговаря:

“Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: ‘Да възлюбиш ближния си, както себе си’. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците“ (Матей 22:36-40 Протестантски 1940).

Бог е любов и Той е създал живота да съществува, функционира и да се развива само на принципа на любовта и метода на отдаденост към другите. Колкото повече любов даваме, толкова повече получаваме.

Исус казва,

„Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:12-13 Протестантски 1940).

Апостол Йоан пише,

„И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: ‘Любя Бога, а мразя брата си’, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си“ (1 Йоан 4:16-21 Протестантски 1940).

А онези, които са готови да посрещнат Исус, когато Той се завърне, са описани в Откровение със следните думи:

„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт“ (Откровение 12:11 Протестантски 1940).

Спасените са искрени в любовта си към Бога и хората и не са егоцентрични. Спасените може и да не разбират правилно всеки текст от Писанието, но обичат онези, които според тях са грешни, дотолкова, че подобно на Исус биха дали живота си, за да спасят другите, дори враговете си.

За разлика от тях, враговете на Бога са подвластни на страх и егоизъм и не биха пожертвали себе си, за да помогнат на другите, но ще ги насилват, експлоатират и принуждават да им се подчиняват (методите на звяра), за да не се чувстват застрашени.

Свобода

Любовта съществува само в атмосфера на свобода. Отнемете ли свободата, любовта се изгубва, поражда се бунт, а индивидуалността се заличава. Само ако оставим на хората свободата да решават, след като им представим истината с любов, ще спечелим сърцата и умовете им за предана любов и приятелство.

Ето защо Библията учи, че всеки трябва да бъде „напълно уверен в своя ум“ (Римляни 14:5 Протестантски 1940).

Бог е безкрайно могъщ, но това, което Бог иска – нашата любов, доверие, вярност, посветеност, приятелство – не могат да бъдат спечелени от Него с помощта на принуда, натиск, външна сила или заплаха. Ето защо Библията казва, че Бог постига целите си ” Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа ми, казва Господ на Силите” (Захария 4:6  Протестантски 1940).

Да, важно е да представяме истината, но истината има преобразяваща сила само когато човек свободно избере да я приеме за себе си. Както гласи известната поговорка „Човек, убеден против волята си, си остава на същото мнение“. Така че само когато дадем свобода на хората сами да решат за себе си, това ще преобрази сърцата и умовете им да не бъдат вече врагове на Бога, а Негови  приятели.

Ето защо Библията казва:

“А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода“ (2 Коринтяни 3:17 Протестантски 1940).

А онези, които имат Духа Господен, имат Божия закон, написан в сърцата им. А Божият закон са Неговите принципи на дизайна: истина, любов и свобода. Спасените живеят според Божиите принципи в начина, по който се отнасят към другите. И когато живеем по Неговия закон, по Неговите предписания, ние сме свободни от страх, егоизъм и грях:

„И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила“ (Псалм 119:45 Протестантски 1940).

Точно това има предвид Яков, когато пише:

„Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си“ (Яков 1:25 Протестантски 1940).

Спасените хора са искрени в любовта си към истината; те са искрени в любовта си към Бога и другите; и са искрени в любовта си към свободата. Те искрено прилагат Божиите методи в живота си и в отношението си към другите.

За разлика от тях изгубените, макар и да вярват в някои правилни доктрини, отхвърлят закона на дизайна и Божиите методи и се опитват да развиват своята “истина” с методите и практиките на Сатана и този свят; те използват сила, принуда, натиск, измама и контрол. Такива хора са “безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века]. Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става ” (2 Петрово 2:17-19 Протестантски 1940).

В Матей 25:31-46 Исус казва, че когато дойде моментът на отделянето на спасените от изгубените, разграничителният фактор няма да е вярата в правилните доктрини, а начинът, по който сме се отнасяли към другите. Защо?

Защото методите, които избираме да прилагаме в отношението си към другите, определят какъв закон е записан в сърцата и умовете ни!

Дали практикуваме Божиите методи на истина, любов и свобода в отношението си към другите, или практикуваме сатанинските методи на страх, самосъхранение, самозаблуда и оправдаване на средства като принуда и сила, когато това е необходимо за “по-висшето благо”?

Ако някой искрено вярва в погрешен факт или доктрина, но познава Бога и практикува Неговите методи на истина, любов и свобода в начина, по който се отнася към другите, тогава вярването в погрешния факт няма да попречи на спасението му.

Но ако някой вярва в правилната доктрина, но искрено вярва, че методите на Сатана, според които целта оправдава средствата, са правилни и използва пропаганда, сила, изнудване и ограничаване на свободите на другите, дори и с добра цел, като например да спасява човешки животи, тогава дори и доктрината му да е правилна, характерът му е покварен и той въпреки искреността си накрая ще заприлича по характер на Сатана и ще бъде изгубен.

И така, достатъчно ли е да сме искрени? Всичко зависи от това за какво човек е искрен. Насърчавам ви да бъдете искрени в любовта си към Бога и Неговите методи на истина, любов и свобода.