КАК ИСУС УНИЩОЖАВА ПЛЪТСКАТА ПРИРОДА

Получих имейл от един любезен вярващ, който цени наказателния/юридическия модел на спасението и поставя под въпрос изцелителния модел, който представяме в нашето служение Come and Reason. Помислих, че може да е полезно да споделя част от имейла му, която изразява неговите опасения, и моя отговор към него:

“Д-р Тим,

Според вашите собствени определения, греховността на човека или състоянието на греха е именно плътската природа на човека, която, както добре знаете, не може да бъде излекувана, изцелена или възстановена. Плътската ни природа няма да бъде взета в небето. Тя или ще бъде заменена за вярващите при Второто пришествие, или ще бъде унищожена заедно със своя притежател при втората смърт. Плътската ни природа винаги ще се противопоставя на Бога и на Неговата воля. Няма модел на изцеление, който да бъде представен като модел на изкупление.

Докато казвате на членовете на групата в съботното училище, че Христос е умрял за нашата греховност, те ще признаят, че това е правдоподобно. Предизвиквам ви да кажете на членовете на групата си, че Христос е умрял, за да изцели плътската ни природа, и да видите каква реакция ще получите.

Между другото, вие обичате да наричате другия модел на изкуплението “наложен закон”. Справедливо ли е това? Терминът “наложен закон” изобщо не е подходящ, защото Бог, на Когото се покланяме, никога не се налага на никого и не налага нищо на никого.”

Да, моето разбиране е, че “греховността” и “плътската природа” са едно и също. Греховността е състояние, с което се раждаме поради греха на Адам и което не сме избрали (Псалми 51:5). По този начин се раждаме смъртно болни, а не юридически виновни. Всяко човешко същество, родено след Адам, се ражда със състояние, което не е избрало; следователно, не сме в някаква “юридическа” ситуация, която ние сме създали – ние сме в ситуация на грехопадение по рождение. Това плътско състояние е, което предизвиква греховни действия и води до смърт (Яков 1:15; Галатяни 6:8). Действията на грях са симптоми на състоянието, а не причина за него.

Планът за спасение – това е Божията намеса за изкореняване на смъртното състояние и замяната му с Божието състояние на вечен живот (Римляни 6:23). Това изисква Божият закон (който е законът, върху който е изграден и функционира животът) да бъде записан в сърцата и умовете ни (Евреи 8:10). Но ние не сме в състояние да го постигнем. Именно това дойде да направи за нас Христос, да бъде лек за нашето състояние, да изкорени (а не просто да излекува!) плътската природа и да я замени с праведната и безгрешна природа, която Той, като Човек постигна за нас. Това състояние на възстановяване до зряла праведност е известно в Библията като съвършенство. Адам и Ева в Едем са били безгрешни, но не съвършени. Исус стана наш Спасител, когато унищожи плътската природа и разви съвършена, безгрешна и праведна човешка природа (Евреи 5:9). Т.е. Исус изцелява човечеството, а не плътската природа (нея Той унищожава). В Гетсимания и на кръста Исус избра праведността, Божия закон на любовта, и отхвърли егоизма, като по този начин разпъна човешката природа, която бе наследил чрез Мария (Галатяни 4:4) – онази част, която “Го изкушаваше във всяко отношение като нас” (Евреи 4:15). Но частта от Неговото естество, която Той получи от Светия Дух, не беше унищожена на кръста; така Той възкръсна на третия ден като същия Исус – същия по характер, идентичност, индивидуалност, но с пречистено и усъвършенствано човешко естество, свободно от плътската природа, която изкушава (Деяния 1:11; 1 Солунци 4:14).

Това е, което Той е постигнал. А онези, които влизат във взаимоотношения на вяра с Исус, “умират” за стария човек (за плътската природа) и получават чрез Светия Дух ново сърце и нов дух (Йезекиил 11:19). Получаваме нова природа – ставаме “участници в Божественото естество” (2 Петър 1:4). Както казва апостол Павел, “Разпнах се с Христос и вече не аз живея, а Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Както учи Писанието, “Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21).

Обърнете внимание – Библията не учи, че “аз съм обявен за разпнат с Христос” или “че е обявено, че Христос живее в мен”, или “че е отбелязано, че ставаме участници в Божественото естество”, или че “Христос стана грях за нас, за да бъдем обявени за праведни пред Бога”. Не, ние всъщност сме преобразени и променени; сърцата ни вече не са контролирани от старата плътска природа и получаваме нова природа – “ставаме праведни пред Бога”!

Това е изразено по прекрасен начин в книгата “Притчи Христови” чрез метафората, че сме облечени с дрехата на Христовата праведност:

“Със Своето съвършено послушание Той (Исус) направи възможно за всяко човешко същество да се подчинява на Божиите заповеди. Когато се покорим на Христос, сърцето се съединява с Неговото сърце, волята се слива с Неговата воля, умът става едно с Неговия ум, мислите са пленени от Него – ние живеем Неговия живот! Ето какво означава да бъдем облечени в дрехата на Неговата праведност. Когато Господ ни погледне, вижда не дрехата от смокинови листа, не голотата и деформациите на греха, а Своята собствена дреха на праведност, която е съвършено послушание спрямо закона на Йехова” (с. 311, англ. Издание).

Това е реалността – действителна трансформация и обновяване на сърцето и ума, за да обичаме това, което Бог обича, и да живеем в хармония с принципите на Божието царство.

Юридическият възглед е измама и лъжа, която учи хората, че те юридически са обявени за праведни, когато си остават неправедни. Този възглед пречи на човека да преживее истинското изцеление на сърцето и ума, което Бог е осигурил чрез Христос. Юридическият възглед за спасението е част от “виното на Вавилон”, което трябва да отхвърлим и за което трите ангелски вести ни призовават, като допълват, че трябва да се поклоним отново на Бога като Творец. Това изисква да отхвърлим човешките наложени законови конструкции и да разберем, че Божиите закони са протоколи, по които функционира реалността; и следователно, спасението е действие на Бога за изцеление, поправяне, пресъздаване, възвръщане на човешките същества обратно към праведността, което изисква възстановяване на Божия жив закон на любовта в нас. Това е реалността! Всички юридически/наказателни теологии се основават на сатанинското виждане за Божия закон и държат хората в капана на една безнадеждна система.

Що се отнася до “наложения закон”, това е термин, който разграничава законите на дизайна, върху които Творецът изгражда реалността и живота (законите за гравитацията и физиката; законите за здравето; законът за любовта, свободата, истината; моралните закони и т.н.), от произволните закони, които грешните същества създават – правила, които са гласувани или наложени, които изискват външно налагане от страна на управляващ орган. Божието управление никога не използва наложени закони или принудителна власт. Неговите закони не приличат на човешките. Следователно терминологията на наложените закони е съвсем точна, а идеята за наложените закони е “инфекция” от Сатана, която е в основата на наказателно/юридическите теологии. Призовавам ви да отхвърлите идеята, че Божият закон функционира като човешкия закон, и да започнете да Му се покланяте като на Творец – признавайки, че всички Негови закони са закони на дизайна, върху който финкционира животът и че цялата наказателно-юридическа конструкция е измама.