Наскоро прочетох в християнско списание, че Христос е умрял с втората смърт. Чували ли сте някога тази теория? Чували ли сте изобщо, че според Библията ще има втора смърт? Можете ли да обясните какво всъщност е втората смърт?

По какво се различава втората смърт от първата? Какви библейски доказателства имаме, за да определим какво представлява втората смърт? И има ли някакви библейски доказателства, че Христос е умрял с „втората смърт“?

Библията използва действителния термин „втора смърт“ само в книгата Откровение в 2:11; 20:6, 14 и 21:8. Първите два пъти, когато се използва този термин, се казва, че втората смърт няма власт над праведните, над победителите в Христос, над тези, които ще възкръснат при първото възкресение. При последните две употреби Свещеното Писание ни дава определение за това какво всъщност представлява втората смърт:

Откровение 20:14: “… огненото езеро е втората смърт”.

Откровение 21:8: “… тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт”.

Според книгата “Откровение” втората смърт настъпва в огненото езеро. Христос умря ли в огненото езеро? Когато Той умря, имаме ли някакви боговдъхновени доказателства, че е умрял от огън, сипещ се върху Него? Или боговдъхновеният запис разкрива точно обратното, че тъмнината го е обхванала и Той е казал: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:45, 46)?

Някои коментатори на Библията добавят допълнително пояснение за разликата между първата и втората смърт, отбелязвайки, че първата смърт е смъртта, от която човек може да възкръсне, а втората смърт е смъртта, от която няма възкресение. Има сериозни библейски доказателства за това заключение (1 Коринтяни 15:12-21, 42-49; 1Солунци 4:16; Откровение 2:11; 20:5, 6, 14; 21:8). Ако приемем това допълнително разграничение, тогава трябва да попитаме: Христос умрял ли е със смъртта, от която няма възкресение, или е възкръснал отново? „Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1Коринтяни 15:13).  Две библейски доказателства твърдят, че Христос не е умрял с втората смърт. Има ли нужда от повече доказателства?

Докато Библията използва израза „втора смърт“ в книгата „Откровение“, на никое друго място Исус не говори за двата вида смърт (първата и втората). В Евангелието от Матей 10:28 казва:

„Не бойте се от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла”.

Христос прави разлика между двата вида смърт. Първият вид, при който само тялото е унищожено, и вторият, в който и тялото, и душата са унищожени. Удивително е, че думата в превод „душа“ е гръцката дума „психика“, която означава „ум, идентичност, индивидуалност“. И така, когато Исус е умрял на кръста, унищожени ли бяха умът, идентичността, индивидуалността Му, или е възкръснал отново като „същия Исус“ (Деяния 1:11), Който е умрял?

Ако използваме Библията като свой водач, имаме три характеристики на втората смърт:

• `огнено езеро
• `смърт без възкресение
• `смърт, която унищожава както тялото, така и душата (психика, индивидуалност, ум)

Виждаме ли тези характеристики при Исусовата смърт? Не! Изглежда, Библията твърди, че Исус не е “умрял” с втората смърт. И ако не е умрял с втората смърт, тогава какво е значението на Неговата смърт?

Смъртта на Исус е средството за реално унищожаване на смъртта!

Христос се сблъска с втората смърт и я победи, а не я „плати“.

2 Тимотей1: 9, 10 заявява, че Христос “унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие“. Божият Син унищожи елементите на управлението на Сатана, които донасят смъртта, „унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола” (Евреи 2:14). Законът на Бог е закон на любовта (Второзаконие 6:5; Псалми 19:7; Матей 22:37; Римляни 13:10; 1 Коринтяни, 13 гл.; Галатяни 5:14; Яков 2:8). Това е законът, върху който е изграден и планиран да функционира животът. Грехът е беззаконие (1Йоан 3: 4) и се опитва да живее извън закона на любовта. С други думи, грехът нарушава самия принцип, върху който животът е създаден, за да действа. Управлението на егоизма води до смърт, а където царува любовта, смъртта е унищожена!

Христос умря, когато любовта Му победи егоизма на света, когато даде живота Си свободно, когато избра да отдаде живота Си доброволно. В Христос законът на любовта, законът на живота, беше напълно изживян – Той отказа да използва Своята сила, за да спаси Себе Си, а даде живота Си свободно и с любов. В Христос, даването унищожи вземането, любовта унищожи егоизма, животът унищожи смъртта! Така Христовата смърт унищожи смъртта и изведе на светло живота и безсмъртието! Христовото преживяване на кръста стои в рязък контраст с това на онези, които умират в огненото езеро, победени от егоизма. Разликите между Христовата смърт и тази на хората, които умират с втората смърт, са големи:

Христос умря, вярвайки на Своя Отец – Лука 23:46.
Нечестивите умират, без да са се доверили на Отца – Откровение 6:16.

Христос умря, копнеейки да види Своя Отец – Марк 15:34.
Нечестивите умират, криейки се от Отца – Откровение 6:16.

Христос умря, когато присъствието на неговия Отец бе скрито – Марк 15:34.
Нечестивите умират, когато Отец се разкрива напълно – 2 Солунци 2:8.

Христос умря за по-малко от 72 часа – Лука 24: 1-8.
Нечестивите умират завинаги – Малахия 4: 1-3; Римляни 6:23; Яков 1:15; 2Петър 3: 10-12.

Христос умря, когато любовта преодоля егоизма – Йоан 3:16; 10:17,18, 1 Йоан 3:16.
Нечестивите умират, победени от егоизма – Откровение 21: 8.

Ако Писанието толкова ясно учи, че Христос не е умрял с втората смърт, тогава защо толкова много хора настояват, че го е направил? Защото мнозина неправилно са диагностицирали проблема с греха. Вместо да осъзнаем, че грехът унищожава грешника, че сме в смъртоносното състояние на греховността, че без Христовата победа щяхме да умрем, мнозина невинно, но погрешно заключават, че нашият проблем всъщност е самият Бог. Мнозина вярват, че Бог трябва да убие, че Бог е източникът на смъртта. Вярват, че Бог наказва греха и грешниците, като нанася вечна смърт (втората смърт) на нечестивите, когато ги хвърля в огненото езеро. Следователно се смята, че за да избегнем Божието възмездие, Той трябва да бъде успокоен или нашето наказание за греха трябва да се заплати. Естественият извод на тази погрешна диагноза е да вярваме, че Христос трябва да е умрял с втората смърт, за да не остане неизплатено наказанието ни. Но Библията учи, че самият грях поражда смърт (Римляни 6:23; Яков 1:15), а не Бог. Библията е ясна: Бог е източникът на живот (Битие, 1гл.; Псалми 19:7; Йоан 3:16; Римляни 6:23; 8: 31-34).

Желанието да се повярва на идеята, че Исус е умрял с втората смърт, е толкова силно, щото някои не само игнорират изложеното по-горе, но и често използват фантастични обрати на логиката , за да „оправдаят“ тази идея. Излага се аргументът, че тъй като Христос не е можел да види през гроба и понеже Той емоционално и психологически е смятал, че може да умре вечно, тогава такава душевна мъка е същата като преживяването на втората смърт. Просто отделете малко време и помислете.

Да предположим, че затворник със смъртна присъда влиза в камерата на смъртта и му е направена смъртоносна инжекция. Той чувства как отровата навлиза във вените му, след което губи съзнание, но в действителност е приспан от анестезиолог. Три дни по-късно го събуждат. Бихме ли казали: „Е, той наистина умря, защото смяташе, че ще умре и нямаше надежда, че ще оживее отново след три дни?”.

Бог обаче не си играе на „трикове“ и „измами“ със своите интелигентни същества, като при идеята, че Христос някак си е „умрял“ вечно с „втората смърт“, защото „си е мислил“, че може никога да не възкръсне. Предизвиквам ви да проучите доказателствата за себе си, да претегляте аргументите и да стигнете до собствено заключение!

Не е имало нужда Христос да умре с втората смърт, за да заплати правилното наказание на Своя Отец, защото това никога не е бил проблемът, който се нуждаел от разрешаване. Христос е умрял като начин и средство за унищожаване на смъртта, преодолявайки заразата на греха/егоизма с перфектна самопожертвователна любов!

Исус Христос „унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие“ (2 Тимотей 1:9,10).