Преди повече от 2500 години езическото поклонение пред Ваал зарази Израил, за да се превърне в доминираща система от вярвания и практики на поклонение сред хората, които Бог бе нарекъл Свои. За да се бори с тази изкривена система от вярвания, Бог издигна пророк Илия, който смело се изправи срещу фалшивата система на поклонение.
Въпреки неоспоримата победа на Илия над Ваал на планината Кармил, ваализмът подължава да съществува през историята, тъй като различни култури го приемат за свое божество, като винаги променят името му, за да отговаря на времето и мястото му в историята. Например Ваал става Зевс за гърците, Юпитер – за римляните, а Тор – за германските и норвежките народи.
Тогава, с предполагаемото покръстване на Константин, ваализмът коварно зарази и християнството. Чрез пророк Малахия Бог предрече, че преди Христос да се завърне, Божият народ отново ще види пророк Илия и той ще ги призове отново към поклонение пред истинския Бог.
„ Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; И той ще обърне сърцата на бащите към чадата, и сърцата на чадата към бащите им” (Малахия 4: 5,6).
Пророчеството на Малахия е предупреждение, че преди идването на Христос светът ще се сблъска с подобна криза – когато религиозните и политическите лидери ще доведат масите до поклонение пред фалшив бог.
За да разберем пророческото приложение на Малахия за днес, трябва да разберем какво прави поклонението на Ваал фалшиво. Какъв е проблемът с ваализма? Дали е просто въпрос на използване на думата “Ваал”, когато се покланяме на Бога? Дали е защото не казват Yhwh (Яхве)? Или проблемът лежи другаде?
„Еврейското съществително име ba’al означава „господар“,„притежател“ или „съпруг“. Използвана с наставки, напр. Baal-peor или Baal-berith, думата може да е запазила нещо от първоначалния си смисъл; но като цяло Ваал е лично име в Стария Завет и се отнася до специфично божество – Хадад, богът на бурята на семитите, най-важното божество в ханаанския пантеон.
„Яхве беше „господар“ и „съпруг“ на Израел и затова го нарекоха „Ваал“, в пълна невинност; но естествено тази практика доведе до объркване на почитането на Яхве с ритуалите на Ваал и стана изключително важно да го наричат с някакво различно име; Осия (2:16) предлага ’îš – друга дума, означаваща „съпруг“.
Очевидно проблемът, отбелязан тук, не беше само в сричките/обръщението, използвани от еврейския народ, тъй като Ваал беше име, което използваха за истинския Бог. Следователно проблемът трябва да е бил нещо друго. Трябва да е имало изкривяване в характера на Ваал, което не е характерно за Бог. И така, какъв беше Ваал?
Враждебно божество
Древните небиблейски източници дават различна степен на информация относно Ваал и езическия пантеон, но сред тях има някои общи ключови елементи.
Ваал е син на Ел (т.е. Ел-Охим или Ел-Шадай). Той е бил считан за бог на времето и често го наричали „Всемогъщ” и „Властелин на Земята”. Ваал е бил богът, който носи дъжд, гръм, мълнии, който опложда земята, контролира слънцето и носи реколтата. Ваал се бори с големия змей левиатан, сражава се и с Мот, божеството на смъртта. И най-удивителното е, че Ваал е загинал в битката си с Мот и е възкресен, за да донесе живот на земята. [1]
И така, какъв беше проблемът с почитането на бог, който е „съпруг и закрилник на Израел“, син на Ел, който контролира времето, носи дъжд, слънце и плодородие, благославя с изобилна реколта, който воюва срещу великия змей и срещу смъртта, който умира и е възкресен, за да донесе живот на земята? Какво не е наред с този бог? На какво се противопоставяше Илия? Какво правеше поклонението пред Ваал фалшиво?
Ето какво един християнски писател определя като централно изкривяване във Вааловото поклонение:
„Решени да държат хората в заблуда, вааловите свещеници продължават да принасят жертви на боговете си и да ги призовават нощ и ден да освежават земята. Със скъпи приноси свещениците се опитват да умилостивят гнева на своите богове… [2]
Библията потвърждава това:
„ И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и ножове и кинжали, докато бликна кръв от тях“ (1 Царе 18:28). [А]
Възможно ли е Ваал да представя Сатанинската версия за Бога – тоест лъжите на Сатана за Божия характер – идеята, че като Бог Той трябва да получава кървави жертви, за да бъде умилостивен и за да бъде укротен гневът Му?
И може би най-жизненоважно за нашата църква в тези последни дни: Очаква ли Бог Неговият народ на земята да завърши Реформацията, като елиминира тази езическа концепция за Бога и да възстанови истинския Му образ, както е разкрит в Исус Христос, в сърцата на човечеството?
Два вида закони
Бог е Създателят, Който е изградил цялата реалност, а Неговите закони са законите, върху които действа реалността. Когато човек наруши Божиите закони, излиза от хармонията с Бога, със самия живот и сигурният и естествен резултат е разруха и смърт. Както Библията учи, „Този, който сее, за да угоди на греховната си природа, от тази природа ще пожъне унищожение“ (Галатяни 6:8 NIV84).
Но фалшивите богове, като Ваал, не съграждат – те налагат. Техните закони са имперски правила, предназначени да контролират. Нарушаването на наложените правила, които създават творенията, причинява щети на нарушителя на правилата; в резултат управляващият орган е този, който налага наказание. Това е коренът на всички фалшиви системи на поклонение, фалшива законова конструкция, която води до фалшива, имитираща Божията, конструкция, в която божеството е изпълнител на наказанието – такова, което изисква умиротворение и заплащане.
На сесията на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден през 1897 г. пастор Джордж Е. Фифийлд, секретар на Конференцията на адвентистите от седмия ден в Нова Англия, произнася силна проповед на тази тема. Ето откъс:
„В Христос Исус ние … сме Божието домакинство; и сме изградени върху основата на апостолите и пророците, като самият Исус Христос е основният камък. … Това е възможно най-близо до Господ. Това е идеята. … Независимо от това, ние го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен [Исая 53: 4]. Точно така си мислехме. Ние казахме: Бог прави всичко това; Бог Го убива, наказва Го, за да удовлетвори гнева Си, за да ни се размине. Това е езическото схващане за жертвата. Християнската идея за жертвата не е това. Нека отбележим контраста: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в него, но да има вечен живот“. Това е християнската идея. Безразличието държи за себе си, омразата държи за себе си, егоизмът държи за себе си … Но любовта и само любовта жертва, дава свободно, дава себе си, дава, без да изчислява цената; дава, защото е любов. Това е жертва, независимо дали е жертва на бикове и кози, или на Онзи, Който е Агнецът Божи. Това е жертвата, която се разкрива в цялата Библия. Но езическата идея за жертва е точно обратната. Това е, че някой бог е винаги обиден, винаги ядосан и гневът му трябва да бъде укротяван по някакъв начин.
„Ако това е обикновен случай, кръвта на бикове и кози ще е достатъчна; но ако е извънреден случай, кръвта на някоя невинна девица или дете трябва да изтече; и когато богът усети „уханието“ на кръвта, гневът му се успокоява. Говорим за езическо безсмъртие, за езическа неделя, за езическо идолопоклонство и др .Но изглежда, че хората отнасят тази езическа идея за жертва направо към Библията и я прилагат към жертвата на кръста. Така методистката “Книга на дисциплината“ използва следните думи: „Христос умря, за да примири Отец с нас“, тоест да умилостиви Бога, за да можем да бъдем простени. Чисто езичество! Защо, братя и сестри, езическото схващане за жертва се прилага към Голготския кръст, така че онази прекрасна проява на Божията любов, чрез която Бог възнамерява да накара всички хора и всички същества във Вселената да се удивляват и да Го обожават, е представяна като проява на гняв и като необходимост от умилостивение, за да бъде спасен човекът. Радвам се, че се освобождаваме от този поглед към темата, като вече не казваме, че Христос е умрял, за да примири Отец с нас. Братя, понякога обаче се случва така, че като се откажем от изговарянето на нещо, смятаме, че сме се отървали от него, докато всъщност голяма част от същото все още се задържа у нас и замъглява съзнанието ни за любовта на Бога и за красотата на Неговата истина. По този начин ние не можем да проповядваме ясно евангелието.” [3]
Конгрешанът богослов от XIX век Джордж Макдоналд също отбелязва:
„Господ никога не е идвал да избавя хората от последиците на греховете им, докато тези грехове все още са налични. И все пак, без да чувстват нищо от ужасната Му омраза към греха, хората постоянно приемат, че смисълът на израза „Господ е дошъл да ни избави от нашите грехове“, означава, че е дошъл да ги спаси от наказанието за греховете им.
„Тази идея ужасно вреди на проповядването на Евангелието! Посланието на благата вест не е предадено вярно. Неспособни да повярват в прошката на Небесния Отец и представяйки си, че не може да прости или че не е в състояние да прощава направо; представяйки си Бог обвързан – по Своята природа или чрез закон над Него и задължителен за Него – да изисква някакво възмездие или удовлетворение за греха, множество религиозни учители са поучавали своето паство, че Исус е дошъл да понесе нашето наказание и да ни спаси от ада. Но по този начин те са представяли погрешно Неговата истинска мисия. [4]“
Съвременник на Фифийлд и Макдоналд, Е.Г. Уайт пише, че от самото начало стратегията на Сатана е била да доведе до неправилно разбиране на еврейската церемониална система, за да представи Бог като такъв, чийто гняв трябва да бъде укротяван:
„Докато Бог иска да научи хората, че от Неговата собствена любов произлиза Дарът, който ги примирява с Него, архиврагът на човечеството се е постарал да представи Бога като такъв, който се радва на тяхното унищожение. По този начин жертвите и обредите, създадени от Небето, за да разкрият Божията любов, са извратени, за да служат като средство, с което грешниците напразно се надяват да умилостивят с дарове и добри дела гнева на един оскърбен Бог. ” [5]
Прави ли са Фифийлд, Maкдоналд и Уайт? Дали езическата идея за жертва, която умилостивява Божия гняв, е заразила християнството? Дошъл ли е моментът да се изпълни пророчеството на Малахия? Време ли е някой да се изправи и като Илия да каже: „Не! Бог не е такъв! Помислете сами за доказателствата!”.
И все пак изявление от статия, наречена „Призив към евангелско единство”, от „Християнството днес“, 14 юни 1999 г., заявява:
„Ние потвърждаваме, че изкуплението на Христос, чрез което Той в Своето послушание принесе съвършена жертва, умилостивявайки Отца, като плати за нашите грехове и удовлетвори Божествената справедливост в наша полза, според вечния план на Бог, е съществен елемент на евангелието.”
А това е от “Основи на петдесятната теология” :
„Думата„ умилостивяване“ означава отблъскване на гнева чрез жертва. Това означава умиротворение.…Според Леон Морис: „Последователното мнение на Библията е, че човешкият грях е причинил гнева на Бога. Този гняв се предотвратява единствено от Христовото изкупление. От тази гледна точка Неговото спасяващо дело правилно се нарича умилостивяване”. [6]
В книгата “Кръстът на Христос “ четем:
„Апостол Павел винаги говори за хора, които са примирени с Бога (2 Кор. 5:19; Рим. 5:10; Кол. 1:20). Той никога не го отнася до примиряването на Бог с нас. Въпреки този факт, [ мой коментар: той потвърждава, че Библията никъде не споменава, че Бог е примирен с човека, но сега отрича този факт и твърди, че „въпреки това, което казва Библията“, Бог трябваше да се примири с човека] обаче трябва да признаем, че грехът е засегнал и двете страни. Бунтът и чувството за вина на човека са го отчуждили от Бога, докато Бог е бил отделен от човечеството чрез необходимата Му омраза и съд за греха (Неговия гняв). Жертвената смърт на Христос (умилостивението) е премахнала преградата за помирение с човека от страна на Бог.” [7]
„Леон Морис пише, че ако Божият гняв се разглежда като съвсем реален фактор, така че грешникът да бъде изложен на неговия удар, тогава премахването на гнева ще бъде важна част от нашето разбиране за спасението. „Разбира се, „ако намалим ролята, на Божия гняв, няма да намерим за необходимо да мислим сериозно за умилостивение“. Така Морис коментира в друга връзка: „Ако хората имат нужда от прошка, тогава фактът на този гняв трябва да се вземе предвид. Той не избледнява, като му се дава някакво друго име или като се счита за безличен процес. “С други думи, гневът на боговете трябва да се умилостиви или да се отклони от грешника. Това беше целта на Христовата саможертва на кръста. ” [8]
Ето два цитата от “27 основни учения на Адвентистите от седмия ден“
„Саможертвата на Христос е угодна на Бога, защото това жертвоприношение премахва преградата между Бог и грешния човек, тъй като Христос изцяло поема удара на Божия гняв за греха на човека. Чрез Христос Божият гняв не се превръща в любов, а бива отклонен от човека и понесен от Божия Син.” [9]
„За да може обичащият Бог да поддържа Своята справедливост и правда, изкупителната смърт на Исус Христос става „морална и правна необходимост“. Божията справедливост изисква грехът да бъде доведен на съд. Следователно Бог трябва да осъди греха и по този начин грешника. В този смисъл при изпълнението на присъдата Божият Син заема нашето място, мястото на грешника, съобразно с Божията воля. ” [10]
И това доведе теолозите да пишат такива неща:
„Защо Бог Отец избра кръста за инструмент на смъртта? Защо Той не избра моментално да обезглави Христос или бързо да го прониже с копие или меч? Дали Бог беше несправедлив при изпълнение на съда над Христос чрез кръст, когато можеше да го направи чрез обезглавяване, обесване, меч, газова камера, мълния или смъртоносна инжекция? “ [11
В броя си от декември 2007 г. Adventist Review World пише:
„Един от основните проблеми на теорията за моралното влияние е, че тя отхвърля заместващия характер на Христовата смърт. Идеята, че Бог е трябвало да убие Невинния вместо виновните, за да ни спаси, се счита за нарушение на справедливостта”. [12]
Но наистина ли Бог е Този, Който екзекутира Сина Си на кръста?
Огън слезе от небето и погълна Христос ли? Или Божият Син беше убит по подстрекателство на Сатана и на нечестиви хора? Бог ли е източникът на убийства, екзекуции и смърт, или смъртта произтича от греха? Идеята, че Бог изисква жертва, за да бъде укротен гневът Му, е езическа – това е съвременният ваализъм. Но със следните думи Исая пророкува, че ще разбираме погрешно какво е направил Христос:
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен” (Исая 53:4).
Със собствените си устни Исус ни казва какво му е направил Неговият Отец: „Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?“. Забележете, че Той не казва: „Боже Мой, Боже Мой, защо Ме убиваш? – или „Защо валиш огън върху Мен?“. Всъщност, в любовта Си Бог отдава Сина Си за наш Спасител! Ваал е този, който трябва да бъде укротен; Ваал е този, който унищожава!
Е.Г. Уайт, една от основателите на Църквата на адвентистите от седмия ден, приписва убийството на Христос на Сатана:
„Сатана видя, че неговата маска е свалена. Действията му бяха разкрити пред непадналите ангели и пред небесната Вселена. Беше се разкрил като убиец. Проливайки кръвта на Божия Син, той загуби симпатиите на небесните същества. ” [13]
Възможно ли е, подобно на древния Израел, да бъдем в духовна война между две воюващи концепции за Бога – с фалшиви убеждения относно Него, които дълбоко са навлезли в основните религии, включително и в християнството? Можем ли да бъдем измамени да се покланяме на нещо, което само си мислим, че е Бог, но в действителност се покланяме на този древен фалшификат – Ваал?
„Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос (2 Коринтяни 10:3–5).
Да – битката е за „познанието на Бога“ – какъв е всъщност Бог! Е. Уайт също признава коварната зараза на фалшивите концепции относно Бога в християнството:
„Хиляди имат невярно схващане за Бога и за Неговите качества. Те наистина служат на фалшиво божество, както са правили това слугите на Ваал. А ние покланяме ли се на истинския Бог, както Той се разкрива в Словото Си, в Христос, в природата, или обожаваме някакъв философски идол, заел Неговото място? Бог е Бог на истината. Справедливостта и милостта са атрибути на Неговия престол. Той е Бог на любовта, на милостта и нежното състрадание. Така Той е представен чрез Сина Си, нашият Спасител. Той е Бог на търпението и състраданието. Ако такова е Съществото, Което ние обожаваме и Чийто характер се стремим да усвоим, ние се покланяме на истинския Бог.” [14]
Покланяме ли се на истинския Бог, както е разкрит в Исус Христос? Същество, Чиято същност е любов и нежност – Същество, Което – „толкова възлюби света, че даде единородния Си Син“, за да ни спаси? Или се покланяме на Ваал, бог, който трябва да бъде умилостивен чрез жертването на човешка кръв? Дали не успяваме да завършим делото по подготовката на света за идващия Месия, понеже не занасяме на света истинската представа за Бога?
И така – какво е последното послание, което светът трябва да чуе?
„Тъмнина, дължаща се на неправилното разбиране на Бога, обгръща света. Хората губят познанието си за Неговия характер. Той е погрешно разбиран и изопачаван. И точно по това време трябва да се прогласи вест, озаряваща със своето влияние и спасяваща със силата си. Неговият характер трябва да стане известен на хората. В тъмнината на света трябва да се разпръсне светлината на славата Му, светлината на Неговата доброта, милост и истина.
… Последните лъчи на благодатната светлина, последната вест на милост, която трябва да бъде дадена на света, е разкриването на Неговия характер на любов. ” [15]
Време е истината за Бога да продължи напред. Време е хората от планетата Земя да се подготвят да посрещнат Христос! Време е да отхвърлим фалшивата Ваалова концепция за Бога и да приемем истината, каквато е разкрита от Исус Христос.
Аз призовавам Божия народ във всички деноминации да се вдигне и да популяризира истината за Бога, точно както прави пророк Илия! Предизвикателството на Илия – „Ако Господ е Бог, служете Му. Ако Ваал е Бог, служете на него!”- ехти и днес.
Отправям същото предизвикателство: Ако Бог е такъв, какъвто Исус Го е разкрил, тогава Му служете; ако обаче Бог е гневно същество, което подобно на Ваал, трябва да бъде умилостивявано, тогава служете нему.
Въпросът е: На кого ще служите? [Б]
[А] Някои могат да твърдят, че това, което прави Вааловото поклонение фалшиво, са неговите груби и хедонистични практики. Аз твърдя, че източникът на всяка деградация е почитането на божество, което трябва да бъде умилостивявано, успокоявано, укротявано. В Средновековието грозните практики на почитане на такъв бог били засвидетелствани чрез инквизицията и изгарянето на хората на клада. Грубите форми на тяхното поклонение са плод на истинския проблем, който е приемането на бог, на когото трябва да бъде плащано с жертви, за да даде благословията си; на бог, който ще нанесе наказание, ако жертвите не бъдат принесени. И книгата „Откровение“ ни казва, че тези, които държат на този възглед за Бога, отново ще измъчват и убиват в името на своето божество.
[Б] Не заключавайте поради твърдението ми, че смъртта на Исус не е била необходима, за да умилостиви Отец, че смятам, че човечеството може да бъде спасено и без смъртта на Христос или че Христовата смърт е била ненужна за нашето спасение. Абсолютно не! Не бихме могли да се спасим без въплъщението, живота, смъртта и възкресението на Христос. Смъртта Му е задължително изискване за спасението на човечеството; просто не цели да се постигне някаква промяна в мисленето на Бог Отец или в закона, тъй като проблемът не е в Отец или в закона. Смъртта Му е била необходима по други причини, всички от които са в съответствие с Божия характер на любовта!
[1] Wood, D. R. W., & Marshall, I. H. (1996). New Bible dictionary (3rd ed.) (108).
Leicester, England; Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press. Carthage, a history, Serge Lancel, p194
Miller, Patrick (2000), Israelite Religion and Biblical Theology: Collected Essays, Continuum International Publishing Group, p. 32. ISBN 184127142X
Moscati, Sabatino (2001). The Phoenicians, Tauris, p. 132. ISBN 1850435332
Walbank, Frank William (1979). A Historical Commentary on Polybius, Volume 2, Clarendon Press, p. 47
Zondervan’s Pictorial Bible Dictionary (1976) ISBN 0-310-23560-X.
[2] White, E.G., Prophets and Kings, p. 124
[3] 1897 General Conference Daily Bulletin Sermon Series number 1
[4] George MacDonald, Discovering the Character of God (Minneapolis: Bethany House, 1989), p. 39
[5] White, E.G., Prophets and Kings, p. 685
[6] Duffield, G. P., & Van Cleave, N. M. (1983), Foundations of Pentecostal theology (188), Los Angeles, Calif.: L.I.F.E. Bible College
[7] Knight, George, The Cross of Christ, p. 74
[8] ibid., p 64
[9] Seventh-day Adventist Believe 27, p. 111
[10] ibid., p. 111
[11] Whidden, W., Ministry Magazine, February 2007 https://www.ministrymagazine.org/archive/2007/February/sinners-in-the-hands-of-god.html.
[12] Rodriguez, A., Adventist World Review, December 2007; p. 40
[13] White, E.G., Desire of Ages, p. 761
[14] White, E.G., Faith I Live By, p. 59
[15] White, E.G., Christ’s Object Lessons, p.415