През последните няколко седмици, с обхващането на света от пандемията COVID-19, получих множество запитвания относно това как тази криза се свързва със събитията в края на книгата „Откровение“.
Библията казва, че „… това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът“ (Матей 24:14). Мнозина са се чудили как всички ще чуят евангелието. Може ли тази пандемия да бъде катализатор, който помага за разпространението на евангелието по света? Как всички ще бъдат доведени до избора между Бог и Сатана, между небесното царство и царството на този свят?
Чували ли сте сценарии за последното време, описващи човешки армии, които се бият помежду си в Близкия изток, или религиозни групи, контролиращи и принуждаващи правителствата да приемат закони, които налагат определени доктрини или религиозни практики? В тези сценарии се предполага, че светът ще бъде доведен дотам, че ще трябва да избере коя армия да подкрепи или в коя доктрина да вярва, или коя религиозна практика да възприеме.
Но искам да предложа идеята, че окончателното представяне на Евангелието и последното изпитание, пред което ще се изправи всеки човек, ще бъдат много по-основни и прости. Последният тест ще бъде тест не относно правилната доктрина, а относно характера ни: Другите или себе си обичаме повече? Кой избор правим – саможертвено да послужим на другите или да защитим себе си, дори когато нараняваме другите?
Преди две седмици публикувах статия за вирусите и обясних как те не са част от Божието творение, а са проява на „заразата“ на егоизма. Вирусите се стремят само да се възпроизведат – „мен, мен, мен и повече от мен“, без да се занимават с нищо друго, освен със собственото си репликиране, в крайна сметка убивайки и домакина, и себе си. Вирусите са физическото проявление на закона за греха и смъртта, на егоизма, на принципите и методите на сатанинското царство. То е обратното на Божието царство на любовта, в което е заложен принципът на даване, служене и саможертва. Исус Христос казва:
Това е Моята заповед, да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си (Йоан 15:12, 13).
Йоан пише:
От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята (1 Йоан 3:16).
Божието царство е царството на любовта – царство, водено не от страх, не фокусирано върху себе си, не експлоатиращо другите, а царство, което служи, което дава, което лекува и възстановява. Книгата „Откровение“ описва Божиите хора в края на времето, които са готови да срещнат Христос, когато Той се завърне: те „… не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт“ (Откровение 12:11). Тези хора не са водени от страха. Не се стремят да защитят единствено себе си. Те отказват да бягат заради това, което правят правилно, за да спасят собствения си живот. Това е обратното на този свят на егоизма, противоположно на стремежа към оцеляване – и е възможно само за онези, които имат Божия закон на любовта, записан на сърцата им (Евреи 8:10).
Докато светът се приближава все повече до Второто пришествие на Христос, Библията казва, че земните жители ще бъдат увлечени в дейностите на живота: да поставят храна на масата, да строят къщи, да се задомяват и забавляват, без да осъзнават, че светът наближава своя край (Матей 24: 36–39; Лука 17: 26–30).
Бог иска всички да бъдат спасени (2 Петър 3: 9), ето защо за да може да събуди хората, милостиво позволява на четирите ангела, които задържат „ветровете“, да разхлабят хватката си – да дадат на хората още време да размислят и да действат, да видят своя характер и да изберат кое царство ще бъде тяхното (Откровение 7: 1–3).
- Ще обичат ли другите, или ще втвърдят сърцето си в егоизъм?
- Дали страхът ще поеме контрол над сърцата им, или любовта ще прогони страха?
- Ще изберат ли хората Божието царство на любовта, или царството на Сатана, основано на страх и егоизъм, в което оцеляват най-силните?
Когато се появи пандемия, хората ще изберат ли да изчакат, докато реално имат нужда да набавят даден ограничен ресурс, или ще натрупат това, от което не се нуждаят на момента, и по този начин ще лишат други, които имат нужда, от животоспасяващи ресурси?
Ще се стремят ли хората да ценообразуват по начин, по който да се възползват максимално от ситуацията, или ще се стремят да дадат това, което имат, на нуждаещите се? Тази седмица един мой пациент ми даде две маски №95, които имаше у дома; той беше загрижен за мен и мислеше, че ще имам повече полза за тях, отколкото той. Това беше проява на Божията любов в действие!
Божията любов прави повече от споделянето; тя поставя себе си в опасност, за да помогне на другите: Лекарите, медицинските сестри, лицата на първа линия и много други се грижат за нуждаещите се, въпреки рисковете за себе си.
Божията любов може да свети още по-ярко; това води до жертвоготовност за другите. На фона на разразилия се страх, причинен от пандемията на коронавируса, дон Джузепе Берардели , 72-годишен италиански свещеник, който бе заразен с коронавирус, избра любовта и отхвърли стремежа си за оцеляване. Той не обичаше живота си толкова много, че да се отдръпне от смъртта (Откровение 12:11) и се отказа от своя животоспасяващ респиратор, за да може по-млад пациент да получи такъв. И да, за съжаление, този любящ свещеник умря. Той избра Божието царство на любовта пред пътищата на света. Изборът му не беше свързан с деноминационната принадлежност, с вероизповеданието или религиозните ритуали, а с характера. О, колко ярко блести такъв характер на любовта!
Как всеки човек по света ще бъде приведен до точката на решение за Божието царство? Чрез събития, подобни на тази пандемия, всеки човек ще бъде поставен в ситуации, в които ще трябва да реши дали ще се остави на страха, или ще действа от обич към другите. Ще се изолира ли социално, или ще купонясва на плажа? Ще трупа ли маски, дезинфектанти, тоалетна хартия, лекарства, вода и храна, или ще използва само това, което му е необходимо, и ще позволи ресурсите да отидат и за тези с най-голяма нужда? Ще пожертва ли себе си за другите, или ще жертва другите в името на собственото си спасение?
Повечето книги, написани за събитията в последното време, твърдят, че окончателното изпитание пред хората ще бъде над правилното учение или религиозна практика. Но вярвам, че последното изпитание ще бъде най-вече относно характера ни – обичаме ли Бог и другите, готови ли сме да пожертваме себе си за тях, или ще позволим страхът да втвърди сърцата ни и да утвърди характерите ни в егоизъм, така че да откажем да помогнем на другите, за да защитим себе си?
В бъдеще, независимо каква конкретна криза, бедствие, болест или чума ни удари, въпросът ще бъде: Кого обичаш, на кого имаш доверие и чий характер притежаваш – на Христос или на Сатана?
Исус, говорейки на църквата, казва:
Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име (Откровение 3:11,12).