Докато пътувам из страната, представяйки християнските принципи за изцеление на ума, има един въпрос, който възниква отново и отново.
Въпросът е свързан с идеята, че Бог наказва непокорните Си деца. Въпросът никога не е относно Божията любяща дисциплина, за Божиите действия да спасява, възпитава или пренасочва. Всеки разбира, че Бог, обичайки, извършва тези действия. Объркването възниква по отношение на Божието поведение спрямо непокаяните, непокорните, спрямо онези, които упорито Го отхвърлят и няма да се върнат при Него.
Неотдавна слушах оратор, който развълнувано изрази идеята, че за да бъде Бог справедлив, трябва да накаже греха и грешниците; и че Бог е любов, но също е и справедлив. Идеята, че Божията справедливост е нещо различно от Неговата любов причинява огромна вреда на благовестието! Правосъдието се основава на действащото право. Божият закон е законът за любовта (Божието действащо право). Начинът, по който Божият ум функционира, е основан върху закона на любовта и всяко Божие действие и мисъл, включително Божията справедливост, са винаги основани на принципа на любовта. Затова Божията справедливост никога не би могла да бъде разгорещено, гневно отмъщение. Божията справедливост винаги е проявление на Неговата любов.
Представете си един истински любящ родител, който казва на детето си никога да не докосва бутилките с пестициди, складирани в гаража, като дори го предупреждава, че „в деня, в който го направиш, със сигурност ще умреш“. Един ден детето не се подчинява на изричните инструкции на родителя (на „закона“ на този родител) и се заиграва с пестицидите, като дори случайно изпива част от тях. От въздействието на токсините детето развива левкемия. Какво изисква правосъдието?
Ще изисква ли справедливостта родителят да остави детето да умре, дори ако той има костен мозък, който би могъл да спаси рожбата му? Би ли изисквала справедливостта родителят да бие детето, или още по-лошо, да го убие, за да задоволи „законните“ изисквания на нарушения от детето „закон“? Какво би изискало правосъдието? Как изглежда справедливостта, когато се основава върху закона на любовта? Какво е това, което, мотивиран от любовта, родителят ще направи, и то да е справедливо? Разбира се, ако може, ще спаси детето! По същия начин Божията справедливост е насочена към спасението.
Левкемията е форма на раково заболяване, а раковите клетки се възпроизвеждат извън контрол и вече не функционират в хармония с първоначалното им програмиране. За да се спаси детето, ракът трябва да влезе в ремисия. Раковите клетки трябва да се върнат към своето предраково здраво състояние. Когато това се случи, животът продължава. По същият начин, без проливането на кръвта на Христос, греховността у човечеството не би могла да влезе в ремисия. Христос идва да изцели човешката раса, да ни върне в хармония с Божия закон на любовта!
Но какво ще стане, ако детето, което не се е подчинило и умира от тази смъртоносна болест, откаже трансплантацията на костния мозък, т.е. отхвърли лекарството, което би привело рака в ремисия? Дали справедливостта ще изисква родителят да убие такова непокорно, неблагодарно дете? Тогава защо толкова много хора настояват, че Бог трябва да накаже греха и грешниците, дори учат, че Бог е наказал Своя Син на мястото на грешника? Поради три основни погрешни разбирания:
Погрешно разбиране 1: Божият закон
Божият закон е естествен, а не наложен. Неразбирането се случва, когато хората мислят за Божия закон като за наложен или като за списък от правила, без свойствени външни последствия, като правила наложени от Бога; и за да бъде справедлив, след нарушаването им, Бог като велик Творец и Дарител на закона, трябва да наложи наказания. Някои твърдят, че ако Бог не наложи санкции, тогава законът ще бъде безсилен и следователно безполезен. Това е фатална грешка в разбирането за Божия закон. Божият закон е законът за дизайна на живота. Той е втъкан в самата нишка на живота. Това е законът на любовта, който произтича от характера на самия Бог и е принципът, върху който е създаден целият живот. Той не е наложен или допълнително регламентиран.
Например, законът за гравитацията е естествен закон, върху който е създадена да действа природата. Ако скочиш от висока сграда, не е нужно Бог да ти налага наказание – то е естественото следствие от твоето действие, т.е. най-вероятно ще умреш при сблъсъка със земята. Законите за здравето също са първоначални естествени закони, върху които е проектиран и изграден животът. Ако решите да спрете да се храните, да не приемате течности или да вържете найлонова торба около главата си, ще нарушите законите за храненето, хидратацията или дишането – това са естествени закони. Бог няма да ви наложи наказание. Той не ви убива за нарушаване на тези закони, наказанието/последствията са свойствени, естествени.
Също и законът за любовта е естествен закон, върху който е проектиран животът. Tова е законът за даването, благодеянието, външния поток на доброта, за да бъдат възвисени другите. Всеки живот е създаден от Бога, за да действа на този принцип. Нарушенията на този закон естествено водят до болка, страдание и смърт. Не е нужно Бог да налага наказание, наказанието е естествената последица. В действителност Бог използва Своята сила, за да държи настрана последиците, наказанието на греха, като дава на човечеството време да се помири и да заживее в хармония с Него и със закона на любовта.
Погрешно разбиране 2: Природата на греха
Неразбирането на Божия закон съвсем естествено води до неразбиране на греха. За съжаление повечето хора мислят, че грехът е нарушаване на Божиите правила, водещо до неприятности със Създателя на тези правила, Който, за да бъде „справедлив“, трябва да наложи наказания. Но всичко това е погрешно. Истината е, че „грехът е беззаконие” (1 Йоан 3:4), т.е. без закон, с по-малко закон, живееш извън закона – в случая закона на любовта, върху който животът е основан и предназначен да действа. Следователно грехът естествено води до смърт (Римляни 6:23; Яков 1:15). Не Бог причинява смърт на хората. Наказанието е присъщо на греха, тъй като грехът отделя човека от кръга на живота, от закона на любовта, който произхожда от Бога.
Погрешно разбиране 3: Целта на кръста
Ако не разбираме Божия закон и по този начин погрешно разбираме природата и характера на греха, това естествено води до неразбиране и на целта на кръста. В края на краищата, ако законът е списък с правила, наложени на Божието творение, а грехът е нарушение на тези правила и резултатът от това е, че ще имаме неприятности със Законодателя (Той трябва да наложи санкции, за да бъде справедлив), тогава какво ще трябва да се случи? В такава ситуация имаме нужда от някого, който да плати нашето наказание, наложено от обидения Бог, така че Неговият гняв заради нарушените Му правила, да бъде укротен. Така някои учат, че Бог всъщност наказва Исус на кръста като наш Заместник. Но това също е фалшиво заключение, основано на фалшиви предположения за Бога, за Неговия характер, закон, за природата и характера на греха.
В действителност Христос става „лекарството“ срещу греха, което възстановява човечеството отново в съвършенство и единство с Бога.
Какво казва Библията? Какво всъщност прави Бог със Своя Син?
„Боже мой, Боже, защо си Ме оставил?“ Исус не извиква: „Защо Ме убиваш/наказваш/екзекутираш?“.
“Бог в Христа примиряваше света със Себе Си” (2Кор. 5:19). Бог действа, за да изцелява и спасява, а не да наказва, нито да екзекутира Своя Син.
Библията дори пророкува, че човечеството ще разбере погрешно и ще си помисли, че Бог е наказал Своя Син.
В Исая 53:4 четем: „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен”.
Забележете, ние погрешно сме разбрали, че Бог е Този, Който е поразил Исус. Но не е Бог! Библията пророкува, че такива идеи са в резултат на нашето недоразбиране.
Така че, ако Бог не нанася активно наказания, болка, страдание и смърт на нечестивите, тогава как постъпва с тях? Какво прави с онези, които са заразени с грях и отказват да Му позволят да ги изцели? Ще отговорим на тези въпроси в следващата статия.