В Част 1 видяхме, че духовната поквара настъпва в църковната структура, когато институцията започне да замества Божия замисъл с убеждението, че Неговият закон функционира като човешкия. След като тази основополагаща грешка бъде приета, следват предвидими последици.

Ето стъпките, чрез които подобна система постепенно потиска настъпващата истина:

• Внушавайте на членовете си тази фалшива правна система, като ги учите, че Божиите закони се налагат и прилагат чрез наказание, което подбужда страх и подкопава доверието в Бога.
• След това ги индоктринирайте с теология, която увеличава страха от наказание – не страх от грях, а страх от наказание за грях – учейки ги, че Бог е наказващият и че Той трябва да бъде умилостивен.
• След това преподавайте механична система от правила и съответствия, която човек трябва да спазва, за да избегне правни проблеми с Бога.
• След това направете своя доктринален списък с правила и поведения, които определят правната ортодоксалност, и гарантират, че специфични елементи ще бъдат поведенчески измерими и различни от тези на другите групи, така че вашата група да може да поддържа твърдението, че е притежател и защитник на истината.
• След това, в такава правна система, трябва да се назначат арбитри, рефери, съдии, тези, които определят кое е „ортодоксалност“ и кой, и кое е „правилно“ и „грешно“. Така че, създайте пастор, папа, комитет по ортодоксалност, някаква форма на библейски изследователски комитет, на който системата дава правомощия да определя истината.
• След това установете кредо, списък с основни вярвания, който се превръща в тест за ортодоксалност и изисква от всички членове публично да провъзгласят вярата си в този списък.
• След това обвържете членството и дори кръщението в организацията с вярата в списъка, а не просто с вяра в Исус.
• След това контролирайте членството, за да гарантирате, че списъкът се прилага. Това ще изисква няколко нива на контрол:
  
  
• Контрол върху църковните училища, особено върху семинариите, и преподаване на „ортодоксалното“.
• Изисквайте църковните лидери, особено пасторите, да бъдат обучавани в семинариите, които преподават ортодоксалното. Направете същото и в гимназиите и началните училища.
• Изгответе ръководство за изучаване, за да гарантирате, че световната църква получава същото седмично индоктриниране, което засилва ортодоксалността.
• Ако пасторите се появят с нова светлина, опитайте се да ги сплашите, за да се подчинят и да ги заглушите. Ако не се подчинят, уволнете ги.
• Ако членове се появят на местно ниво и бъдат избрани за длъжност – учител, старейшина, дякон – и носят напредваща светлина, задача на пастора е да им се противопостави, да ги насочи обратно към ортодоксалността на наказателната/правна теология с наказващ бог, който е източникът на смъртта. Ако пасторът не може да постигне това, тогава отстранете провинилия се от длъжност.
• Ако пасторът е загубил контрол над църквата и не може да премахне гласовете на истината от местния офис, тогава сменете пастора.
• Уверете се, че имуществото на местната църква е собственост на конференцията, а не на местната общност. Така, ако дадена местна общност прегърне напредващата истина и светлина, и конференцията не може да я насочи обратно към ортодоксалността, тогава конференцията може да премахне тази група от системата, като закрие имота.
• И след това, когато представители на местните групи се съберат в официален църковен капацитет, на официални събрания на световната църква, гарантирайте, че дневният ред, правилата и процедурите, които са въведени, са установени от управляващите елити в комитети извън представителния орган, и се уверете, че тези правила и процедури създават вид на представително „отдолу нагоре“ развитие на светлината, но в действителност гарантират, че процедурите пречат на честна, открита и истинска дискусия и разпространение на истината. Как? Като се определи дневният ред за това какво може да се обсъжда, като се избере предварително кои предложения или хора могат да бъдат гласувани и се ограничи времето за делегатите да обсъждат това, което централният комитет е определил, че може да се обсъжда. И ако случайно проблясък на истина пробие този капан от обструкция, тогава процедурата ще изисква тази напредваща светлина да бъде пренасочена към изследователски комитет, където ще бъде заровена в години на проучване. Така че истината никога да не стигне до църквата.

В книгата си „Подриването на християнството“ Жак Елюл описва процеса на подкопаване на християнството. Той подробно описва историята на църквата, която изопачава евангелието на Исус, което преобразява сърцата, в полза на правен кодекс, който наказва лошото поведение. Той пише:

Папите използват закони, за да се борят с корупцията на духовенството… реакцията на църквата към срещата с неморалността, огромният ѝ опит да наложи закона и морала и отговорът ѝ на разпуснатото поведение в етичните области е тясно свързан с грешката да се смесят църквата и обществото. … Извращението, следователно, е било да се превърне евангелието в закон … грешката е била да се разглеждат тези въпроси на морален и правен план, вместо да се следва примерът на Павел, който винаги работи чрез моралния въпрос към духовния въпрос, връща се към същността на откровението в Христос и от това извлича някои модели на поведение, които са в съответствие с вярата и любовта. Църквата не е направила това. По този начин тя се е поставила на същото ниво като света и е третирала моралните въпроси в морален план (стр. 88–89, курсивът е мой).

Какъв е проблемът в Римокатолическата църква и какъв е проблемът в нашата църква днес? Замяна на реалността за Божия закон на замисъла, с лъжата за наложения закон. Ето защо последното послание към света е призив за връщане към почитането на Бога като Създател. Това изисква отхвърляне на ориентирания към правилата подход и връщане към реалността, към разбирането, че всички Божии закони са замислени закони, които функционират в живото същество. След това, когато бъдем спечелени за любов и доверие, ние изпитваме лечебна и възстановителна сила чрез основано на реалността свързване с Бога, живия източник на живот.

Нека Исус и Неговите методи водят пътя

И накрая, какво ще стане, ако Исус беше личният глава на църквата? Дали централизирана система с Исус начело, която функционира като система от правила, като Исус предоставя всички отговори – които винаги са 100 процента точни и верни – и на които трябва да вярваме, защото Исус, нашият Цар, го е казал, би довела до резултата, който Бог желае за Своята вселена?

Задавам този въпрос, защото мисля, че много хора вярват, че това е целта – система с Исус начело, който ни казва всички отговори, в които трябва да вярваме, защото Той го е казал.

Дали подобна система би довела до това, което Бог иска? Защо да или защо не? И какво разкриват историческите доказателства?

Дали Бог е използвал този метод на небето, когато Луцифер е започнал бунта си? Когато Луцифер е излъгал за Бога, докато Бог, разбира се, е казал истината, казал ли е Той на ангелите:

„Чухте Луцифер, а сега Аз казвам истината. Казах я, така че трябва да ми повярвате. Това е всичко. Уверявам ви, че Съм праведен, свят Съм и това, което казвам, е правилно и точно. Ако не Ми вярвате, тогава, тъй като това, което казах, е истина, а вие отказвате да Ми повярвате, Аз справедливо ще ви убия. Искам вашата любов и доверие, но сега, след като казах истината, а вие отказвате да Ми повярвате, вече не мога да ви се доверя. Вие сте в бунт, така че трябва да ви убия, въпреки че не искам. Затова, моля ви, избери да Ми се доверите и да Ми повярвате, защото казах истината, така че няма да се налага да ви убивам.“

Бог използвал ли е този метод в небето? Не! Защо не? Какво се случва, ако този метод се използва от някой, който говори истината? Той подбужда съмнение, страх, бунт – защо? Заради начина, по който работи реалността! Той нарушава един от Божиите закони за проектиране, закона за свободата – който е, че любовта съществува само в свободата. Нарушението на свободата разрушава любовта, подкопава доверието и подбужда бунт. Така че, Сатана обича, когато християните представят Бог, който ще убива хора, ако не вярват в това, което Той казва.

Бог не може да спечели чрез използване на закони и прилагането им. Ето защо Той каза, че не Моята сила или мощ, а Неговият Дух на истина и любов печели хората да изберат свободно да се доверят (Захария 4:6).

По пътя за Емаус, Исус използвал ли е метода да говори истината от позицията Си на авторитет: „Аз съм възкръсналият Спасител; вярвайте, защото Аз казвам така“? Не. Но защо Исус не използва този метод? Защото няма преобразяваща сила във вярата в правилното нещо, без да разбираме защо е правилно.

Ако вярвате, че 2+2=4 само защото учителят го казва – може да знаете правилния отговор, но не сте сигурни в реалността. Всичко, което един измамник трябва да направи, е да бъде по-убедителен, по-динамичен или да дойде от позиция с по-висок авторитет от учителя и да ви каже 2+2=7, и вие ще му повярвате.

Бог няма да използва метода на вяра, основан единствено на Неговите прокламации на истината – въпреки че Той винаги провъзгласява само истината. Не, Бог е Бог на реалността. Цялата истина е на Негова страна и Той иска да вярваме не само защото Той е казал истината, а защото в действителност тя е истина. И когато следваме истината, тя винаги ни води обратно към Бога.

Сатана няма истина на своя страна, следователно той абсолютно иска да накара хората да търсят „истината“ по всякакъв друг начин, освен чрез самата истината, вярвайки, защото някой го е казал, заради правило, вероизповедание, доктрина, чудо, знамение, поличба, силно чувство или силно убеждение – всичко, различно от самата реалност.

Зловещото и токсично в наказателната (законовата) религия е, че хората, обзети от нея, знаят, че нещо не е наред – те знаят, че са болни от грях в сърцето и ума си, борят се с несигурност, страх, вина, срам, страхуват се от наказание, смърт и от това да се изправят пред греховното си досие и затова искат избавление, искат свобода, искат да бъдат спасени, искат мир с Бога и със себе си, но са измамени от лъжата, че Божият закон е наложен. Те вярват, че трябва да бъдат спасени от Бога, от Неговото законно наказание, вместо да бъдат спасени от греха.

По този начин, те отчаяно се придържат към наказателната (правна) лъжа, с надеждата за спасение, твърдейки, че вярват в идеи, които служат, за да ги скрият и защитят от Бога. Но начинът, по който работи реалността, е, че точно тази система от вярвания ги държи в страх, държи сърцата и умовете им отделени от Бога. Те се вкопчват в себе си във вярвания, които възнамеряват и копнеят да скрият от Бога, защото не Му се доверяват и по този начин се откъсват от Бога, докато твърдят, че вярват в Него. Точно това са правили фарисеите в Христовото време.

Затова ви каня да отхвърлите наложената система от правила, йерархия, мощ, сила и принуда и да се върнете към почитането на Бог като Създател, чиито закони са закони на замисъла, да прегърнете истината и да се впуснете във вечното пътешествие на растеж, напредък и съзряване в истината.