Защо християнството е толкова разделено? Защо има толкова много фракции? Павел порицава коринтяните (1 Коринтяни, глави 1–4) за създаването на фракции – някои следват Аполос, други – Петър, трети – Павел. Той ги пренасочва, казвайки, че всички трябва да бъдем последователи само на Христос.

Чувал съм мнозина да призовават за християнско единство, екуменизъм и премахване на разделенията. И призивът за единство в Христос е напълно правилен – ние трябва да бъдем едно, както Исус се е молил за нас да бъдем едно тяло от вярващи, обединени в Него – но как? Как се постига единство?

Отговорът на този въпрос зависи изцяло от разбирането на човек за това как функционират Божият закон, Божието царство, методи и принципи.

Ако човек разглежда Божия закон като наложен, подобно на човешкия закон –  измислена система от правила, прилагани чрез наказание, тогава единството се преследва чрез ясно определени доктрини, символи на вярата, списък с основни вярвания, ясна и дефинирана ортодоксалност, а след това чрез установяване на система за членство, която изисква удостоверяване на символа на вярата, преди да могат да бъдат кръстени в Христос. След това чрез създаване на учебни ръководства и други официални религиозни материали, които последователно ги индоктринират и подсилват, и накрая, чрез защита на старите ориентири и историческите вярвания на основателите.

Такава система активно се съпротивлява на разкриващата се истина, а Исус дойде и проповядва разкриващата се истина:

„И всички бяха толкова смаяни, че се питаха един друг: „Какво е това? Ново учение!“ (Марк 1:27, NIV84 – „Нов международен превод, 1984 г.“).

Това, което Исус проповядваше, беше вечна истина, но тъй като умовете на хората бяха заразени с доктринални изкривявания, когато Исус говореше истината, те я смятаха за нова. А как религиозните водачи приеха откровенията на Исус за истината?

„Юдеите му отговориха: „Не казваме ли право, че си самарянин и обладан от бяс?“ (Йоан 8:48, NIV84).

Това разкрива друга реалност: Истината се разкрива. И тъй като Светият Дух работи върху чувствителни сърца, с течение на времето непременно ще бъдат открити нови и развиващи се прозрения за Божието царство. Точно както в медицината, науката, информационните технологии и всяка друга област на изследване, истината се разкрива.

И така, ако искаме единството на разкриващата се истина, каквато е в Исус, каква организационна структура бихме създали за нашата „църква“? И ако искаме система, която се противопоставя на разпространението на истината, каква структура бихме създали?

Това изисква от нас да разберем реалността и как истината по всяка тема напредва сред човечеството.

Приема ли се новата истина от хората по този начин:

Всеки човек по света се събужда един ден с разбрана и приета нова истина?

Или се случва по този начин:

Няколко души имат озарение (епифания), прозрение, идея, която споделят с другите и я изследват спрямо Писанието. Проверяват нейното приложение в реалността, спрямо надеждните стандарти и законите на живота. Първоначално на новата истина се съпротивляват, но тъй като доказателствата подкрепят новата позиция, повече хора се убеждават и променят възгледите си. Те споделят новата истина с други, които също се убеждават от доказателствата и истината постепенно се разпространява сред човечеството?

Да разгледаме теорията за микробите. Когато за първи път е предложена от Пастьор и Листър, идеята, че невидими организми причиняват болестите, е осмивана и отхвърлена от медицинските авторитети. Лекарите отказват прости хигиенни препоръки, като миене на ръце и стерилизация на инструменти. Когато обаче идеята е тествана на практика, в действителност резултатите при пациентите показват значително намаляване на инфекциите и смъртните случаи след операция. Братята Майо (основатели на клиниката Майо) са били любители на истината и са приели теорията за микробите. Те започват да прилагат техниките за стерилизация на Листър в своята болница, което води до драстично подобрени резултати. Провеждат се допълнителни изследвания и експерименти, разработват се инструменти за изследване на микробите и се събират още доказателства. С набирането на все повече резултати в подкрепа на тази нова перспектива, други приемат истината и теорията за микробите бавно се разпространява по целия свят. Днес тя е приета във всички култури.

Ето как всяка истина се развива в обществото, независимо дали е научна или библейска. Защо е така? Заради начина, по който работи реалността! Бог е създал човешките същества с истинска свобода. Всеки човек трябва да бъде напълно убеден в собствения си ум, за да може спасителната истина да има някаква полза за него – защо? Защото само когато ние избираме истината, тя се кодира в мозъка ни и започва да действа в нас. Вътрешното изцеление на сърцата и умовете не може да се прилага външно.

Майката може насила да измие мръсните ръце на малкото си дете преди вечеря, без то да разбира нищо от теорията за микробите – и то ще се възползва от намаления риск от заболяване. Защо? Заради начина, по който работи реалността. Микробите обективно са премахнати.

Но грехът не е външен микроб по тялото, той е вътрешна поквара на сърцето и ума, инфекция от страх, лъжи, недоверие към Бога и егоизъм. А спасението, което е изцеление и възстановяване на сърцето, ума и характера на грешника, обратно в хармония с Бога, премахване на страха, лъжите, егоизма и прочистване на вътрешното същество, се постига само чрез разбиране, преживяване и личен избор на индивида да каже „да“ на истината. Така истината трябва да напредва!

Имайки това предвид – методите на Бога (истина, любов, свобода) срещу методите на Сатана (лъжи, страх, принуда, контрол) – можем да разгледаме системите и структурите, които ускоряват напредъка на истината и тези, които му пречат.

Два вида църковни системи

Ако трябваше да проектирате църковна организационна система, която да увеличи максимално способността истината да напредва, да се разкрива и разпространява сред членовете, с възможно най-бърза скорост, каква би била тази организационна структура?

Това би било система, в която властта е децентрализирана. В такава система местната църква има власт над собствената си местна група и те се организират заедно, с колективна власт, в своите местни конференции, които от своя страна се организират, с местна власт, в своите съюзи, дивизии и в крайна сметка – по целия свят.

В такава система, тъй като новата истина първоначално се поставя под въпрос и често среща съпротива, нейното разпространение е бавно и понякога дори спорно. Но, когато има локален контрол, членовете се познават и създават помежду си отношения на любов и доверие. Тогава новите идеи могат да бъдат чути, обсъдени, изучени и с разкриването на истината, точно както се случи с теорията за микробите, някои групи ще приемат и практикуват новата истина, докато други ще се придържат към традицията и старите ориентири.

Но с течение на времето, тъй като истината е базирана на реалността, тя ще се окаже по-здравословна и ще бъдат установени повече доказателства, в подкрепа на разкриващата се истина. Това ще доведе до по-голямо приемане и разпространение в други местни църкви, след това конференции, съюзи, дивизии и в крайна сметка световната църква ще приеме разкриващата се истина.

Ето как истината би се разгърнала естествено – освен, ако в системата не се вмъкне някаква пречка, която функционира, за да предотврати нейното нормално и естествено развитие. Каква може да бъде тази пречка?

Това би била система, в която „истината“ се налага от централна йерархия, с авторитарна структура, отгоре надолу, която определя ортодоксалността, правилата, доктрините и системите от вярвания. В тази система, когато се представи нова истина, тя не се изучава и изследва сред приятели, в любящи и доверителни отношения, от хора, които търсят истината заедно. Тя не се прилага, тества и приема – защото е истина. Вместо това, тя се разглежда като заплаха за йерархията, за ортодоксалността, за властта, като обвинителен акт, че системата е „грешна“ и следователно трябва да се установят процедури за защита на системата, структурата, ортодоксалността – и разкриването на истината е възпрепятствано.

Ами ако една църковна организация първоначално е била проектирана с местен контрол – какъв метод би могъл да въведе Сатана (ако можеше), който, ако бъде приет, би покварил тази система отвътре и би установил функционална йерархия на централна ортодоксалност, като същевременно се преструва, че осигурява местен контрол?

Преди всичко, това би било отхвърляне на Божия закон като закон, създаден по замисъл и приемане, и пропагандиране на лъжата, че Божият закон функционира като човешкия закон – система от наложени правила, които изискват контрол и прилагане, чрез наложени наказания.

След като тази лъжа бъде приета, системата, умовете и сърцата, които ѝ вярват, започват да функционират на базата на страх, оценка на заплахите и стремеж към оцеляване. Ще се търсят безопасност и сигурност, чрез точни правила, доктрини, церемонии, вярвания и все повече власт, и контрол, за да наложат пътя си.

Това е пряк и предвидим резултат поради начина, по който функционира реалността. Всички фалшиви системи по дефиниция са фалшиви и следователно са по своята същност нестабилни. Те се основават на идеи, вярвания и практики, които не са в хармония с начина, по който функционира реалността. Те бавно ще се влошават и разпадат, поради което ще изискват все по-голямо прилагане на външна власт, правила, натиск, структура и контрол, за да оцелеят.

Системата ще се превърне в система на страх и заплаха, с предписани действия, които хората трябва да предприемат, за да предотвратят заплахата. Такава система поражда страх, като едновременно с това предлага различни поведения, догми и доктрини, за които на последователите се казва, че ще разрешат проблема със страха им и ще премахнат заплахата. Такива системи поддържат централната йерархия на власт, за сметка на страхливи и експлоатирани членове.

За разлика от това, Божието царство е царство на реалността, на истината, а истината не губи нищо ако е подложена на изследване, изпитване, тестване, а вместо това ще бъде потвърдена и разширена. И когато истината се прилага, системата става по-здрава, по-съгласувана и хармонична, а нуждата от външни правила, надзор, спазване, натиск и заплаха намалява. Следователно страхът се изпарява.

Помислете за деца, които си мият зъбите, водени от домашните правила и страх от неприятности. С порастването си, когато истината, реалността, се разбират и прилагат, те интернализират миенето на зъби, затвърждавайки го в сърцата си и продължават да си мият зъбите заради истината, реалността и промяната в разбирането и мотивацията на сърцето си. Така, когато законното правило изчезне, страхът от неприятности се изпарява и се установява по-голяма любов и доверие в родителя.

Ето как работи реалността! Истината, която печели нашето доверие, която прилагаме и преживяваме в живота си, ни трансформира и ние изпитваме все повече свобода.

Но когато системата е мотивирана от страх, правила и прилагане на правилата, тя продължава да се разпада, с непрекъснато нарастващи проблеми и ескалиращ страх, с по-централизирана власт и опити за контрол на поведението, чрез спазване на правила и прочистване гласовете на истината от членство.

Така че първата стъпка към покваряване на система, насочена към разпространение на истината, е да я накараме да приеме лъжата, че Божият закон функционира като човешкия. В част втора от тази поредица ще разгледаме стъпка по стъпка процеса, който, когато се прилага в църква, активно потиска истината.